Джон Гришэм - Беглецът

Отвори се врата и двама едри полицаи влязоха в съ­дебната зала. Зад тях беше Пийт Дъфи, облечен в оранжев гащеризон, с белезници на китките и верига на краката. Всички разговори секнаха и хората го зяп­наха невярващо. Но наистина беше той. Заловен! Бо­гаташът със скъпи костюми и самоуверено поведе­ние, пропаднал до най-обикновен арестант в градския затвор. Красивият и елегантен господин сега имаше вид на отрепка със зле изрусената си коса и небръснатото си лице.

Полицаите бързо свалиха белезниците му. Той разтърка китките си, докато го водеха към стол на масата на защитата. Клифърд Нанс се приведе и му каза нещо. Дъфи огледа залата с налудничав поглед, стъписан от многобройните зрители. Изглеждаше уплашен и объркан, сякаш не вярваше, че се е вър­нал.

На първия ред зад преградата, където седяха зри­телите, Тео мярна Омар Чийп, един от хората на Дъфи.

Приставът призова за ред и всички се изправиха, когато съдия Хенри Гантри се появи от вратата в дъ­ното на залата. Той удари чукчето си и всички седна­ха. Без да губи време, съдията погледна към обвиня­емия и каза:

- Приближете се, моля.

Дъфи стана и направи няколко крачки към поди­ума. Погледна нагоре. Съдия Гантри погледна надолу. Клифърд Нанс излезе напред и застана до клиента си.

- Вие ли сте Пийт Дъфи? - попита съдията.

- Да, аз съм.

- Добре дошли у дома.

- Благодаря.

- Господин Клифърд Нанс все още ли е вашият ад­вокат?

- Да.

- Обвинението към вас е същото - убийството на съпругата ви госпожа Майра Дъфи. Разбирате ли?

- Да.

- Как пледирате - виновен или невинен?

- Невинен, господин съдия.

- Освен това сте обвинен в бягство от правосъдие­то. Обсъдихте ли това обвинение с адвоката си?

- Да, господин съдия.

- Как ще пледирате?

- Невинен.

- Благодаря ви, можете да седнете.

Дъфи и Нанс седнаха на масата си. Съдия Гантри заяви, че иска да се действа възможно най-бързо, че няма да допусне протакане и от двете страни и че е готов да насрочи дата за процеса. Клифърд Нанс спо­мена възможността за изслушване по въпроса за га­ранцията, но съдия Гантри го отряза. Не, господин Дъфи щял да прекара дните и нощите преди процеса си в ареста. Нямало възможност за освобождаване под гаранция.

Нанс, изглежда, очакваше да се случи точно това. Както и всички останали. Адвокатите сновяха напред-назад и спореха колко време им е нужно, за да се подготвят.

Тео прошепна на Айк:

- Нали каза, че този път Дъфи няма да може да си позволи да наеме Нанс?

- Всичко е възможно - отвърна шепнешком Айк. - Хората си мислят, че Дъфи е разорен, но пък той може да е скътал малко пари. Или пък Нанс се е съгласил на по-нисък хонорар, за да участва в делото. Знам ли?

Айк често скалъпваше смахнати теории, напълно непотвърдени. Тео подозираше, че той прекалено много клюкарства с пенсионираните си приятелчета, които до един бяха доста възрастни и склонни да раз­съждават, без да разполагат е факти.

Тео просто внимаваше. Беше се смъкнал на седал­ката и се беше привел зад човека отпред. Не искаше да среща погледа на Пийт Дъфи. Да, той беше в ареста и сигурно вече беше безвреден, но Тео искаше да стои на разстояние. Миналата събота се бяха погледнали в очите на летището във Вашингтон и Дъфи можеше да си го спомни. Разбира се, тогава Тео беше дегизиран донякъде. Беше обсъдил въпроса с Айк, но чичо му не се плашеше лесно.

Тук беше и Омар Чийп, съмнителен тип, за когото се знаеше, че се навърта край кантората на Клифърд Нанс и му върши мръсната работа. Той пък си имаше дружка - Пако. И двамата бяха гангстери.

След края на изслушването Тео можеше да избира между две неща: да яхне велосипеда си и да се върне в клас или да предложи на Айк да хапнат по един сладоледен йогурт в „Гъфс“. Знаеше, че чичо му никога не би му отказал и с удоволствие би го почерпил.

Тео си поръча обичайното - шоколадов йогурт, по­ръсен обилно е натрошени бисквитки „Ореос“. Айк си взе малък сладолед е вкус на манго и черно кафе.

- Искам да те попитам нещо, Айк - каза Тео и нала­па препълнена лъжица йогурт.

- Не се и съмнявам - отвърна Айк. - Ти винаги имаш въпроси.

- Доколкото разбирам процедурата, преди проце­са от двете страни се иска да представят списък на свидетелите си. Нали така?

- Да. Списъкът включва не само имената на свиде­телите, а и кратко резюме на показанията им.

- Значи самоличността на Боби Ескобар ще стане известна на Дъфи и на адвокатите му. Ще научат, че обвинението разполага със свидетел, който ще каже, че е видял Дъфи да се втурва в дома си по времето, ко­гато съпругата му е била удушена, нали така?