Джон Гришэм - Беглецът

- Съжалявам, но нямаш право на глас.

Телефонът върху бюрото на Айк звънна и той по­гледна на дисплея кой го търси.

- Трябва да вдигна.

Два дни по-късно голямата новина се разпростра­ни из Стратънбърг. Пийт Дъфи нямаше да оспори екс­традирането си и пътуваше към града. В късната но­винарска емисия в сряда водещата новина беше при­стигането на господин Дъфи - телевизионен екип го снимаше отдалече, докато той слизаше от задната се­далка на кола без обозначителни знаци и се отправя­ше към страничния вход на ареста. Беше с белезници, явно имаше вериги и на глезените. Носеше шапка и тъмни очила и беше обграден от полицаи. Мярнаха го само за кратко, но достатъчно, за да предизвика въл­нението на Тео, който гледаше новините заедно с ро­дителите си. Времето му за лягане отдавна беше ми­нало, но те не обърнаха внимание на часовника, за да може той да види репортажа.

Журналистката съобщи, че според неназован из­точник господин Дъфи ще се яви пред съда за пръв път в петък.

Тео започна да крои планове как да пропусне учи­лище и да отиде в съдебната зала.

- Как се чувстваш, Тео? - попита майка му.

Той сви рамене - не беше сигурен как се чувства.

- Ако не беше ти, Дъфи вече щеше да е в Южна Америка на свобода. И сигурно щеше да остане на свобода до края на живота си.

От една страна, на Тео му се искаше Дъфи да беше заминал там, но от друга, се вълнуваше, че се е върнал в града и му предстои нов процес.

- Знам, че е невинен до доказване на противното, но в момента ми е трудно да го смятам за такъв. Ако беше невинен, защо избяга?

- Трудно е, защото е безспорно виновен за бягство и укриване от правосъдието - каза госпожа Буун.

- Според Айк той ще се опита да постигне спора­зумение - каза Тео.

- Съмнявам се - оспори твърдението на Айк гос­подин Буун както винаги. - Защо да се съгласява на доживотна присъда без шанс да бъде пуснат пред­срочно?

- За да си спаси кожата - оспори твърдението на съпруга си госпожа Буун както винаги, поне по прав­ните въпроси. - Чака го смъртно наказание, Уудс.

- Знам.

Журналистката направи няколко крачки и поздра­ви дългогодишния окръжен прокурор Джак Хоугън. Помоли го да разкрие подробности около залавянето на Дъфи във Вашингтон, но Хоугън заяви, че не може да обсъжда въпроса. В продължение на няколко се­кунди Тео не бе в състояние да си поеме дъх.

След това тя попита какви обвинения ще бъдат от­правени на Дъфи. Същите като предишния път, отго­вори той. Първо, в убийство. А сега, очевидно, и в бяг­ство. Кога щеше Дъфи да се яви в съда за пръв път? Още не е решено, поясни Хоугън, но беше ясно, че премълчава нещо. Накрая момичето му благодари и материалът приключи.

- Време е за лягане - отсече госпожа Буун и Тео се затьтри нагоре по стълбите, следван по петите от ку­чето си.

Джьдж бързо-бързо заспа под леглото, но Тео не мо­жеше да затвори очи. По някое време през дългата и тъмна нощ му хрумна блестяща идея. Господин Маунт искаше в края на срока да му предадат реферат от десет страници. Тео се канеше да пише за процедурите, които предшестват голямо наказателно дело. Имаше най-раз­лични важни ходове в началните етапи, докато адвока­тите се боричкаха за надмощие. Спореха за гаранцията. Подаваха искания за промяна на мястото на процеса или за провеждането му в друг град. Препираха се ожес­точено за доказателствата, които са допустими или не­допустими пред съда. И така нататък. Повечето хора нямаха представа от огромната работа, която се върше­ше във връзка с процеса много преди той да започне.

Тео щеше да обясни всичко това в реферата си. Ако господин Маунт одобреше темата, щеше да се наложи Тео да прекара много време в съда.

Колкото повече обмисляше идеята си, толкова по-блестяща му се струваше тя.

Господин Маунт хареса идеята. Тео беше толкова въодушевен от нея, че не беше възможно да я отхвър­ли. Това се случи в четвъртък. В петък Тео го осведо­ми, че трябва да бъде в залата на петнайсети за първо­то явяване пред съда на Пийт Дъфи след завръщането му в Стратънбърг. А за да стане това, трябваше да бъде освободен от часа по физическо възпитание с госпо­дин Тайлър и от занималнята. Наложи се няколко ми­нути да поспори с господин Маунт, преди да успее да го убеди. В крайна сметка беше петък следобед, кога­то Тео и бездруго често се освобождаваше от занималня. Имаше астма и при нужда се възползваше от нея.

И така, в един и десет Тео и Айк седяха в съдебната зала, която жужеше превъзбудено, защото още много други любопитни хора бяха дошли да видят господин Дъфи. Тео познаваше повечето пристави и чиновни­ци. Присъстваха обичайните отегчени адвокати, кои­то се навъртаха в съда и не правеха почти нищо друго, освен да си придават важност. Имаше поне трима ре­портери и неколцина полицаи, дошли в свободиото си време. На масата на защитата господин Клифърд Нанс си бъбреше с още двама адвокати. На масата на обвинението господин Джак Хоугън и екипът му че­тяха някакви документи, които сигурно представля­ваха известна трудност, ако се съдеше по свъсените им физиономии.