Джон Гришэм - Беглецът

- Хубав въпрос - каза господин Маунт. - Екстради­цията е законова процедура, при която човек, аресту­ван в една държава или щат, бива изпратен обратно в държавата или щата, където е извършено престъпле­нието. Очевидно този човек няма да иска да се върне на мястото, където има проблеми, затова често се опит­ва да оспори процедурата. Което винаги е загуба на време, защото накрая винаги го връщат обратно. Единственият случай, при който въпросът е по-не- ясен, е, когато в единия щат има смъртно наказание, а в другия няма. Дори тогава обаче обвиняемият губи. Проблемът е по-сериозен на междудържавно ниво, защото Съединените щати нямат споразумение за екстрадиция с всички страни. Гледали ли сте филма „Големият влаков обир“?

Няколко ръце се вдигнаха.

- Заснет е по истинска история за влаков обир в Англия някъде през шейсетте години на двайсети век. Бандата спряла влак, превозващ много пари, и успяла да избяга. Накрая ги заловили всичките, с из­ключение на един, който се добрал до Бразилия, за­където се е бил запътил и Дъфи. По онова време Бра­зилия нямала споразумение за екстрадиция с Обединеното кралство, затова бандитът се устроил доста добре там и британската полиция не можела да го пипне.

- Какво е станало с него после? - попита Дарън.

- Накрая го налегнала носталгия и се прибрал в Лондон. Мисля, че умрял в затвора.

- Искам да попитам нещо друго - обади се Уди. - Баща ми каза, че е нечувано човек, обвинен в убий­ство, да плати гаранция и да се разхожда на свобода, докато чака процеса. Пийт Дъфи някак е заобиколил това правило и вижте какво се случи. Той е богат, за­това за него има по-специални условия, така ли? Спо­ред баща ми всеки друг на негово място щеше да остане в ареста и нямаше да може да избяга. Наисти­на не разбирам тази работа с освобождаването под гаранция.

Господин Маунт погледна към Тео.

- Ами баща ти е прав - поясни Тео. - Повечето съ­дии изобщо не допускат възможност за гаранция при дело за убийство. В други случаи, да кажем, присвоя­ване, например ако си откраднал пари от шефа си - се­риозно престъпление, но без насилие, - адвокатът мо­ли съдията да определи разумна гаранция. Проку­рорът винаги иска висока сума, а защитата - по-ниска. Да кажем, че съдията определи гаранция от петдесет хиляди долара. Тогава обвиняемият се обръща към лицензирана фирма, която урежда такива въпроси, и ѝ плаща десет процента от сумата авансово. Тя му из­готвя документа за съда, той излиза от ареста, докато чака процеса, и всички са доволни. Ако не се яви в съда, човекът от фирмата има право да го издири и да го върне.

- А как Дъфи е платил гаранцията си?

- Имал е пари. Тя е била един милион долара и той е предложил земи на тази стойност. Не искал да мина­ва през посредник и адвокатът му договорил сделката със съда.

- Какво е станало, след като е избягал?

- Окръгът е взел земите му. Чисто и просто.

- Ще си ги върне ли, когато се появи отново?

- Не, загубил ги е безвъзвратно. Според баща ми окръгът планира да продаде земите му и да задържи парите.

- А сега може ли да остане на свобода под гаран­ция?

- Не. Не и след като е нарушил условията първия път. Никой съдия не би пуснал под гаранция беглец.

- Може ли пак да гледаме процеса, господин Маунт? - попита Рикардо.

Господин Маунт се усмихна и отговори:

- Ще опитаме, само толкова мога да обещая. Но той едва ли ще бъде скоро.

- Чудя се как са го заловили - обади се Брайън.

Само да знаеше, помисли си Тео.

По време на следобедната занималия Тео помоли господин Маунт да излезе за няколко минути. Имал да изпълни някаква поръчка. Господин Маунт го изгледа подозрително, но въпреки това се съгласи. Понякога Тео си търсеше белята, но никога не би направил непростима пакост.

Намери Хулио на площадката - отново играеше футбол. Хулио се откъсна от играта и застана до Тео.

- Успя ли да намериш Боби? - попита тихо Тео.

- Да, видях се с него снощи. Предадох му каквото ми каза и той много се вкисна. Не разбира защо трябва Да се намесва в процес за убийство. Има много за гу­бене и няма да спечели нищо, пък и не му пука дали този Дъфи ще влезе в затвора или не. Освен това наис­тина се тревожи за майка си.

- Сигурно.

- Знаеш ли, щеше да е по-добре изобщо да не бяха хващали Дъфи.

- Може би имаш право - отговори Тео и внезапно отново изпита вина. Но вина за какво? Беше забелязал беглец и беше постъпил правилно. - Кажи на Боби, че всичко ще бъде наред, Хулио. Той трябва да помогне на полицията.