Джон Гришэм - Беглецът

***

Тео потропа на вратата, но никой не отвори. Над­никна в задния двор, после яхна колелото и продължи надолу по улицата. Няколко момчета играеха футбол в малък парк и много хора се бяха струпали да гледат. Почти всички, изглежда, бяха латиноамериканци. Хулио беше с група хлапета, включително брат му и сест­ра му, близнаците Хектор и Рита, зад едната врата - ритаха топка и убиваха времето. Тео се приближи и Хулио го забеляза. Усмихна се, дойде при него и попи­та:

- Какво правиш тук, Тео?

- Нищо особено, просто си карам колелото.

Докато семейство Пеня живееха в приюта, Тео по­магаше по английски на Хектор и Рита, затова, щом двете деца го видяха да разговаря с брат им, дотичаха да го поздравят. Не след дълго Джъдж привлече вни­манието им и те го поведоха на разходка.

Много деца забелязаха Джъдж и искаха да го пога­лят по главата и да му говорят разни неща. Горди ми­гове за кучето.

Тео и Хулио си побъбриха за едно-друго и в удобен момент Тео попита:

- Хулио, как е Боби? Още ли живее при вас?

Хулио внезапно се смръщи и загледа футболния мач наблизо.

- Понякога живее при нас, после се връща в пре­дишната си квартира. Продължава да е много упла­шен. Освен това с майка ми не се разбират.

- Лоша работа.

- Да, много се карат. Боби обича да пие бира и носи бутилки вкъщи, а мама се ядосва. Не иска такива неща у дома, казва му, че къщата е нейна и той трябва да спазва нейните правила. Подозирам, че се занимава и с други лоши работи, нали ме разбираш?

- Разбирам - увери го Тео, макар че всъщност не разбираше. - Звучи зле. Още ли работи на голф игри­щето?

Хулио кимна.

- Виж, трябва да предадеш нещо на Боби. Току-що са открили Пийт Дъфи и са го арестували. Ще се вър­не в града за нов процес.

- Онзи, дето уби жена си?

- Аха, а Боби ще стане много важен човек. Наско­ро да е говорил с полицията?

- Не знам. Не го виждам всеки ден.

- Ами според мен трябва да поговориш с Боби, за да е наясно. Сигурен съм, че полицията скоро ще го потърси.

Тео искаше да каже и нещо за Омар Чийп и Пако, и другите здравеняци, които още се навъртаха наоколо и вероятно продължаваха да работят за Пийт Дъфи, но не желаеше да всява страх. Ако Боби се уплашеше, щеше да офейка.

- Той мисли да се връща у дома - каза Хулио. - Майка му умира и на него му е мъчно за нея.

- Сестрата на твоята майка ли?

- Да.

- Много съжалявам. Но моите родители се опитват да му помогнат да си извади работна виза. Наистина не трябва да заминава в близко време, Хулио. Би ли му го обяснил?

- Става дума за майка му, Тео. Ако твоята майка умираше, ти нямаше ли да искаш да се прибереш?

- Разбира се.

- Освен това много се тревожи да не стане някой гаф. Миналата седмица негови приятели, които рабо­тели в ябълковата градина наблизо, били арестувани, защото нямали документи, нали разбираш, и сега са някъде в ареста, чакат да ги изпратят обратно в Ел Салвадор. Не е лесно да водиш такъв живот, Тео. Ти трудно ще разбереш това, но Боби не иска да се замес­ва в нищо. Няма доверие на хората, както им вярваш ти.

- Ясно, схванах.

Хектор и Рита се върнаха заедно с Джъдж - вече му се бяха наситили и подадоха на Тео каишката. Джъдж се беше изморил от толкова внимание и искаше да си ходи. Тео се сбогува с децата на семейство Пеня и отпраши с колелото.

Любимият учител на Тео беше господин Маунт - негов класен и ръководител на отбора по дебати. Беше на трийсет и няколко, все още неженен и склонен да флиртува с по-младите учителки. Демонстрираше спокойно и ведро отношение към живота, което мом­четата обожаваха. В семейството му имаше страшно много адвокати, а самият той също беше завършил право и беше работил една неприятна година в голяма правна фирма в Чикаго. Обичаше да преподава, при- ятно му беше да е край деца и беше решил, че мястото му е в класната стая, а не в съдебната зала. Преподава­ше „Държава и право“ и нерядко оставяше момчетата да дискутират каквото пожелаят, стига да е свързано с политика, история или право. Освен това даваше лес­ни тестове. Тъй като новината за Дъфи беше във всич­ки медии, това беше и основната тема на часа в поне­делник сутринта.

- Имам един въпрос - обади се Дарън малко след като господин Маунт помоли за тишина.

- Какво има, Дарън?

- Във вестника пише, че Пийт Дъфи може да оспо­ри екстрадирането си обратно в Стратънбърг. Какво означава това?

Господин Маунт погледна към Тео, но предпочете лично да изясни въпроса. Тео познаваше закона по- добре от всеки друг в класната стая с изключение на господин Маунт, но нерядко отказваше да се изявява по време на дискусиите. Не желаеше да го вземат за всезнайко.