Джон Гришэм - Беглецът

- Извинявай - каза човекът и побърза да вдигне сака си. Когато се наведе, очилата му паднаха.

- Вие извинявайте - смутено отговори Тео.

Докато човекът вземаше очилата си, Тео го поглед­на и отстъпи крачка назад. У него имаше нещо позна­то, всъщност много приличаше на Пийт Дъфи, само че беше с руса коса и с различни очила. Мъжът засти­на за секунда, втренчи се в Тео, все едно го познаваше, но после се усмихна спокойно. Тео също застина, ала бързо си спомни предупреждението на Фрай: не се взирай в него. Отвърна на усмивката и се отдалечи в противоположната посока. Дъфи също продължи за­бързано, а Тео се шмугна зад един павилион за вестни­ци. Звънна на Айк. Телефонът го отпрати директно на гласова поща. Имаше номерата на Слейд и Акърман. Набра Слейд и тръгна да следи Дъфи, който продъл­жаваше да се отдалечава. Два пъти се озърна през рамо, като че ли проверяваше дали някой не го следи. Агентът вдигна след четвъртото позвъняване.

- Да, Тео.

- Видях Пекър. Елате бързо.

- Къде?

- В централната зала. Току-що подмина изход трийсет и едно. Бързо, мисля, че се опитва да хване някакъв полет.

- Тръгни след него. Веднага идваме.

Тео се прокрадваше покрай стената на залата, ста­раеше се да не се набива на очи, но му беше трудно да не изостава от Дъфи. Дъфи обаче забави ход преди двайсет и седми изход и се нареди на дълга опашка от хора, които чакаха да се качат на самолета. Отново се озърна назад, но Тео се криеше зад едно информа- ционно гише. Стори му се, че чака с часове, преди да види, че Слейд и Акърман забързано крачат към него. Айк се стараеше да ги следва.

Тео им махна.

- Той е на двайсет и седми изход, чака да се качи.

- Сигурен ли си, че е Пекър? - попита Акърман.

- Напълно. Погледите ни се засякоха. Изглежда, му се сторих познат.

- Кой е? - попита Акърман, докато всички надни­чаха иззад гишето.

- Да ви помогна? - попита служителката, която се­деше там.

- ФБР, госпожо. Всичко е наред.

- В края на опашката, с кафяво сако, светлосив панталон и черен сак. Сега е рус.

Акърман погледна към голямото табло над главите им и каза:

- Двайсет и седми изход. Директен полет на „Дел­та“ за Маями.

- Обади се на Фрай - каза Слейд на Акърман. - На­карай го да забави полета или да го отмени, или какво­то и да е. Ще останем тук, докато Пекър се качи на борда, и тогава вече не може да ни избяга.

- Добре - съгласи се Акърман и набра Фрай.

- Ще отида да се наредя зад него, за да сме сигур­ни, че няма да духне - каза Слейд.

После нехайно пое през залата като всеки друг пътник и се нареди на опашката за полета до Маями. Между него и русокосия мъж имаше шест души, а опашката се придвижваше бавно. Мъжът изглеждаше малко напрегнат. Сигурно се чудеше къде е виждал това хлапе преди и непрекъснато се озърташе към за­лата. Акърман говореше с Фрай. Айк беше приклек­нал зад Тео и дишаше тежко. Служителката на гишето само ги наблюдаваше. Сигурно си мислеше, че това дете няма как да е агент на ФБР, но не каза нищо.

Акърман пъхна телефона в джоба си и каза:

- Готово. Самолетът няма да излети, докато не си свършим работата. Пекър няма да пристигне в Маями. Разбира се, ако това е нашият човек.

- Дъфи ли е? - обърна се Айк към Тео.

- Много се надявам - отговори Тео и му прилоша при мисълта, че може да е сбъркал. Ами ако всичко се окажеше една голяма грешка?

Не, това беше Дъфи. Тео видя очите му, видя по­ходката му.

Веднага щом русокосият мъж подаде билета си на служителката на „Делта“ и хлътна в ръкава на самоле­та, Слейд се доближи до гишето, показа значката си на друг служител на „Делта“ и каза:

- ФБР. Полетът е задържан.

Акърман се спусна към изхода, следван от Тео и Айк. Всички пътници бяха на борда и екипажът се подготвяше за излитане.

- Ще отида да видя къде е седнал - каза Акърман. - Така ще разберем името му.

- Добра идея - обади се Слейд.

Акърман обясни на служителя на „Делта“ как сто­ят нещата и побърза да се качи в самолета. Пет мину­ти по-късно се върна на гишето.

- Място четиринайсет В. Кой е пътникът?

Служителката затрака по клавишите, взря се в мо­нитора и каза:

- Господин Том Карсън. Купил си е билета вчера в бюро на „Делта“ на Кънетикът Авеню.

- В брой или с кредитна карта?

- Амиии... да видим. В брой.

- Еднопосочен билет в брой?

- Точно така.

- Добре, мисля, че трябва да си поговорим с него. Имаме заповед за арест, но най-напред трябва да уста­новим самоличността му, а това ще отнеме време. На­карайте пилота да обяви, че ще има малко закъснение. Никой няма да се изненада.