Джон Гришэм - Беглецът

Всички вдигнаха рамене. На кого му пукаше как Ще го наричат? Фрайд продължи:

- Добре, напредваме. В четири часа ти и господин Буун ще се качите на метрото до Юниън Стейшън и Ще хванете обратния влак в четири и двайсет и осем. Тео ще е в третия вагон, а господин Буун - в четвър­тия. Ще имаме свои хора във всички вагони, а на три метра от теб винаги ще има агент, Тео. В четири и по­ловина ти и господин Буун ще слезете на станция „Джудишъри Скуеър“, ще изчакате следващия влак за насам и ще наблюдавате тълпата. - Фрай показваше по картата, докато говореше. - Ще се качите отново и ще пътувате до тук, до „Метро Сентър“. Ако не види­те нищо, ще продължите до „Фарагът Норт“, ще се придвижите в друг вагон и ще стигнете чак до „Тенли- таун“ и ще се помотаете на перона половин час. Там е слязъл Пекър миналата седмица. Във вторник и сряда покрихме целия маршрут, но не го засякохме и, чест­но казано, в момента се молим за чудо.

- Как ще поддържаме връзка? - попита Айк.

- О, приготвили сме ви много играчки, господин Буун.

- Може ли да ми казвате Айк?

- Разбира се, по-лесно е. - Фрай се приближи до ниска масичка, отрупана с всякакви джаджи. Взе една. - Изглежда като обикновен смартфон, нали? Но всъщност е радиостанция. Като си сложите слушал­ките, с Тео ще изглеждате като хора, които слушат му­зика, докато изпращат имейли или играят игри. - Той вдигна устройството към лицето си. - Ако искате да говорите, просто го доближете на трийсетина санти­метра до устата си, натиснете зеленото копче и гово­рете тихо. Радиостанцията улавя почти всеки звук. Ние ще бъдем на същата честота и ще слушаме. Всеки от нас може да говори с останалите по всяко време. - Погледна към Слейд и Акърман и каза: - Допускам, че искате да се включите във веселбата, момчета.

И двамата кимнаха.

- Добре, ще ви дадем по едно куфарче и ще се престорите на адвокати. В този град такива има поне половин милион, така че няма да е проблем да се сме­сите с тълпата. Аз ще бъда на „Метро Сентьр“. Солтър ще е на „Удли Парк“, а Кийнъм ще е на „Тенлитаун“. Въпроси?

- А ако забележим Пекър? - попита Тео.

- Щях да стигна и до това. Първо, не се взирайте в него. Има ли вероятност той да ви разпознае?

Тео погледна към Айк и сви рамене.

- Едва ли. Никога не сме се запознавали, никога не сме били близо един до друг. Виждал съм го в съда, но съм сигурен, че той не ме е забелязал. Залата беше претъпкана. Освен това съм го виждал един-два пъти пред съда по време на процеса, но той едва ли ме пом­ни. Защо да обръща внимание на някакво дете? Ти как мислиш, Айк?

- И аз се съмнявам, че те помни, но нека не риску­ваме.

- Погледна ли те миналата седмица, когато ти го забеляза във влака? - попита Фрай.

- Мисля, че не. Нямахме зрителен контакт.

- Добре, ако го забележиш, не го гледай втренчено и при първа възможност натисни зеленото копче и ни съобщи. Ние ще ти задаваме въпроси в зависимост от това колко близо си до него. Когато той се накани да слиза, съобщи ни. А след като слезе, го проследи, но не прекалено отблизо. Дотогава вече ще има наши хора, готови да го спрат.

При мисълта, че ще бъде съвсем наблизо, когато ФБР заловят Пийт Дъфи, коремът на Тео се преобър­на. Щеше да е адски вълнуващо и той щеше да стане герой, цо наистина не искаше да привлича излишно внимание.

Фрай убеди Тео да си сложи чифт очила с черни рамки като част от дегизировката. Още десетина ми­нути поспориха коя шапка е най-подходяща. Никой не харесваше тази, която Тео си носеше - избеляла, зеле­на, с логото на компанията „Джон Диър“ и регулира­ща се лента. Малко вероятно беше градско дете да носи шапка, рекламираща селскостопански машини, затова накрая Тео отстъпи. Съгласи се да нахлупи сива шапка с емблемата на „Джорджтаун Хояс“. Ре­шиха да не носи своята раница и му дадоха друга, много по-лека, ако му се наложи да се движи бързо по улиците. Двамата с Айк изпробваха новите си радио­станции и слушалки и когато всичко беше готово, из­лязоха и се запътиха към „Метро Сентър“.

Качиха се и Тео си намери седалка близо до среда­та на четвъртия вагон. Айк седна срещу него, облечен със спортно сако, различни очила, зелен панталон и мокасини. Агентът с кафявия анцуг беше прав на ня­колко метра от тях. Когато влакът потегли, Тео пъхна слушалките в ушите си и огледа тълпата. Престори се, че пише есемес, когато чу гласа на Фрай:

- Как си, Тео?

Тео повдигна телефона с няколко сантиметра, на­тисна зеленото копче и тихо каза:

- Всичко е наред. Няма и следа от Пекър.