Джон Гришэм - Беглецът

- Разбира се, постоянно се случва.

***

Двайсет минути по-късно Даниъл Фрай пристигна забързано с още трима агенти, всичките непознати. Заедно с Акърман и Слейд те се скупчиха около Тео и Фрай попита:

- Сигурен ли си?

Тео кимна и каза:

- Около деветдесет процента.

- Добре, ето какъв е планът - каза Фрай. - Сваляме го от самолета, за да поговорим с него. Проверяваме му документите и да видим какво ще излезе. Ако не е когото търсим, ще се извиним, ще го изпратим по живо по здраво и ще се надяваме да не ни даде под съд.

Тео и Айк седяха с гръб към стената в просторната чакалня при изхода, когато Фрай и господин Том Карсън се подадоха от ръкава. Карсън беше или ядосан, или уплашен, но очевидно не беше никак доволен. Когато се присъединиха към другите агенти, той забе­ляза Тео и го стрелна с убийствена ненавист. Отведо­ха го за разпит в служебно помещение на летището.

Докато Тео и Айк чакаха, започнаха да се притес­няват за своя полет. Не можеха да заминат, преди да разберат дали Карсън е Дъфи, пък и не искаха.

***

Фрай обаче беше ветеран, а Дъфи - аматьор. След петнайсетминутен разпит цялата му измислена исто­рия се разпадна и Дъфи най-сетне призна кой е. Има­ше чисто нови документи - шофьорска книжка от Мериланд, карта за социална осигуровка, паспорт - до един фалшиви. Имаше и билет за полет на „Юнайтед“ от Маями до Сао Пауло и девет хиляди долара в брой в джоба си. Само петнайсет минути не му достигнаха, за да избяга в Бразилия.

Когато Фрай го осведоми, че е арестуван, Дъфи по­иска адвокат и престана да говори.

Тео и Айк стояха в залата, близо до стаята за раз­пит, когато агентите отведоха Дъфи с белезници. До­като минаваше покрай тях, той отново стрелна Тео със злобен поглед.

Специален агент Даниъл Фрай се приближи, при­дружен от Слейд, Акърман и още един агент. Сложи ръка върху рамото на Тео и каза:

- Страхотна работа свърши, хлапе.

Когато Тео се събуди в своето легло рано в неделя сутринта, навън валеше като из ведро. Той каза .доб­ро утро“ на Джъдж, който спеше под леглото или по­някога до него, или в редки случаи на него, но кучето не реагира. Тео вдигна капака на лаптопа си и веднага отвори сутрешния брой на онлайн изданието на стратънския вестник. Водещото заглавие съобщаваше с огромни букви: ДЪФИ АРЕСТУВАН НА ЛЕТИЩЕТО ВЪВ ВАШИНГТОН. Тео прочете статията по-бързо, отколкото беше чел каквото и да е друго. Фактите му бяха известни - търсеше името си. Своето и на Айк. Нищо.

Пое си дълбоко дъх и отново прочете статията. По анонимен сигнал екип на ФБР приклещил Дъфи, след като се качил на самолет за Маями и така нататък.

Възнамерявал да замине за Сао Пауло с фалшиви документи и голяма сума в брой. Според неназован източник ФБР надушили следите му предишната сед­мица. Смятали, че Дъфи е пребивавал няколко седми­ци в района на Кливланд Парк. Фирмата, осигурила фалшивата самоличност на господин Том Карсън, съ­що била разследвана. Дъфи бил задържан в ареста в Арлингтън, Вирджиния, и се очаквало завръщането му в Стратънбърг в близко бъдеще. Опитите за теле­фонен разговор с адвоката му Клифърд Нанс остава­ли безуспешни. Местната полиция и прокуратурата засега не коментирали случая.

По-нататък статията описваше обвиненията в убийство срещу Дъфи - подробности, които буквално всички в града знаеха отпреди месеци. Имаше снимка на жертвата Майра Дъфи, удушена в дневната на дома си в един четвъртък към обед, докато съпругът ѝ Пийт играел голф на игрището в „Уейвърли Крийк“. Имаше и снимка на господин Дъфи - как влиза в съда по вре­ме на процеса срещу него. Процес, който бе приклю­чил, когато съдия Хенри Гантри внезапно беше пре­кратил всичко и беше изпратил съдебните заседатели у дома. Според слуховете към края на процеса се поя­вил загадъчен свидетел, който твърдял, че господин Дъфи е бил в къщата си по време на убийството. Са­моличността на свидетеля така и не станала известна. Малко преди началото на втория съдебен процес Дъ­фи изчезнал. Тео знаеше всичко това, беше участвал в събитията.

Сега отново беше замесен и това го напрягаше. Не, направо го плашеше до смърт. Дъфи имаше опасни приятели. От ФБР обаче уверяваха Тео и Айк, че няма Да споменават имената им в официалната версия за историята. Дотук добре, но Айк нямаше доверие на местната полиция, че ще запази тайната.

По-нататък статията съобщаваше, че на Дъфи не само му предстои нов процес за убийство, но и обви­нение в бягство от правосъдието. Максималната при­съда за такова престъпление беше десет години. Тео се запита как изобщо Дъфи би могъл да извърти факта, че е избягал от града.