Джон Гришэм - Беглецът

- Чуваме те съвсем ясно.

Тео, Айк и мъжът с анцуга слязоха на Юниън Стей- шън, почакаха няколко минути и се качиха на влака в обратна посока. След минути той спря на „Джуди- шъри Скуеър“ и те слязоха. Там според ФБР се качва­ше Пийт Дъфи. Тео пообиколи, уж вглъбен в музиката и есемесите си като всяко друго дете, което чакаше влака. От Дъфи нямаше и помен. В края на перона за­беляза моряшката униформа. В другия край мярна кльощавия ученик. Пристигнаха още пътници и перо­нът се напълни. Сред навалицата Тео забеляза Слейд, който изглеждаше досущ като адвокат. Влакът при­стигна. Никой не слезе и пътниците се втурнаха да се качват. Тълпата завлече Тео и той застана по средата на третия вагон. Айк хлътна в четвъртия. Анцугът се озова на метър и половина от Тео. Влакът се стрелна напред и Тео се огледа. Не видя никой, който дори смътно да прилича на Пийт Дъфи.

На „Метро Сентър“ се качиха още пътници. На „Фарагът Норт“ Тео побърза да слезе от третия вагон и да се премести в петия. Нищо. Следващата и по­следна за тях спирка беше „Тенлитаун“. Слязоха ня­колко пътници, сред които и Тео, Айк, анцугът и мо­ряшката униформа. Когато прецени, че е сигурно, Тео натисна зеленото копче и каза:

- Тук е Тео, току-що слязох от влака. Не видях ни­кого.

- Тук е Айк, и аз не видях никого - включи се чичо му.

Съгласно инструкциите те се помотаха на метро- станцията и изчакаха още два влака да спрат. Фрай им нареди да се върнат на „Джудишъри Скуеър“ и да по­вторят цялата операция. Въодушевлението на Тео се топеше. В метрото имаше толкова много хора, че му се струваше почти невъзможно да ги огледа всичките.

В продължение на два часа двамата с Айк се возиха напред-назад по червената линия, между „Тенлитаун“ и „Джудишъри Скуеър“.

Ако Пийт Дъфи все още беше в града, той или пъту­ваше с такси, или по друга линия на метрото. За трети пореден път този ден издирването му удари на камък.

В хотелската си стая Тео съблече якето с емблемата на „Нешънълс“ и свали шапката на „Хояс“. Обади се на майка си и направи пълен отчет. В метрото страшно му е доскучало, но въпреки това издирването му харесва. Според него си губят времето.

Рано в петък Тео, Айк и целият екип слязоха в мет­рото и три часа се возиха с влаковете. Нищо. Фрай преустанови издирването в десет и половина и Тео и Айк се върнаха в хотела. Тео уби малко време, двама­та обядваха в ресторанта на хотела и тъкмо се угова­ряха да излязат на разходка, когато се появи Фрай и ги покани да разгледат централата на ФБР. Те моментал­но приеха и прекараха два часа в Хувър Билдинг на Пенсилвания Авеню. В четири следобед се върнаха в метрото, за да оглеждат пътниците, но не откриха онзи, когото търсеха.

В седем вечерта на Тео му беше дошло до гуша от всичко - метрото, тълпите, постоянните мисли за Пийт Дъфи и самия град. Искаше просто да се прибе­ре у дома.

Агент Даниъл Фрай беше свестен човек, но се пре­връщаше в сержант, който командва новобранци. На­стояваше екипът да работи рано в събота сутринта, защото, кой знае, може пък Пийт Дъфи да се размър­да. Явно беше променил режима си и понеже Тео и Айк и бездруго бяха в града, защо да не се повозят още малко на метрото с надеждата да стане чудо? Полетът им беше чак на обед.

По време на ранната закуска Тео и Айк обсъдиха очевидното: ако Пийт Дъфи не се е връщал в апарта­мента си вече четири дни, явно си е вдигнал чукалата. Нещо го беше подплашило и той отново бе изчезнал. Беше им провървяло веднъж, но късметът им се беше изчерпил.

Тео изгълта палачинките, после се срещна с екипа за последен набег в метрото.

Не им беше писано да стане чудо. В десет часа Тео, Айк, Слейд и Акърман напуснаха хотела с още един черен микробус на ФБР и се отправиха към летището. Чекираха се и след дълго обикаляне намериха изхода за своя полет. Трябваше да убият един час и Тео усети как го наляга скука. Малкото им приключение също му беше досадило. Нещо повече, ядосваше се, че из­пуска съботния голф с баща си.

Докато разглеждаха централата на ФБР предиш­ния ден, се беше замислил дали да не стане федера­лен агент, да обикаля света в преследване на терори­сти и така нататък. Сега обаче прогони тези мисли - вече не можеше да си представи кариера, която изиск­ва часове наред да се вози във влаковете на метрото. Каза на Айк, че отива да потърси тоалетната и да се поразходи. Забил нос във вестника си, чичо му изсумтя в отговор. Слейд и Акърман говореха по теле­фона, загледани в излитащите самолети. Летището не беше оживено и докато прекосяваше централната зала, Тео мина покрай една книжарница, магазин за сувенири, тъжна карантинна кабинка, в която пафкаха пушачите, няколко ресторанта и два бара, където седяха доста подпийнали хора. Използва тоалетната и когато се върна в залата, за да продължи разходката си, се блъсна в един забързан човек. Сблъсъкът беше съвсем лек, но достатъчен, та човекът да изпусне малкия си сак.