Слейд влезе пръв и започна:
- Минаваме направо на въпроса. Не открихме никакви следи от Пийт Дъфи. Според нас е сменил квартирата си. Също така сме убедени, че той е човекът от видеото, и имаме причина да смятаме, че все още е във Вашингтон. - Агентът направи пауза, сякаш чакаше някой от семейство Буун да попита откъде им е известно това, но те мълчаха. Той продължи: - Бихме искали Тео и Айк да се върнат във Вашингтон и да ни помогнат с издирването.
Акърман побърза да се намеси:
- Вие двамата сте го забелязали първия път. Знаете как изглежда, защото сте го виждали преди, тук, в Стратънбърг. Тео, ти спомена нещо по време на първата ни среща - че разпознаваш походката му, нали?
Тео се зачуди как да реагира. Беше ужасен, когато всички седнаха около масата преди броени секунди, но сега изведнъж се заинтригува от възможността за ново пътуване до Вашингтон. И то по покана на ФБР! Не бяха дошли да го арестуват, искаха да обединят сили.
- Ами... добре - смотолеви той.
- Кажи ни повече за походката му - подкани го агент Слейд.
Тео погледна наляво към майка си, после надясно към баща си. Прокашля се и каза:
- Преди време прочетох един шпионски роман, в който се разказваше как руски шпиони, май от КГБ, следили някакъв американец.
- Точно така, от КГБ - потвърди Слейд.
- Американецът знаел, че всяко лице е различно и че всяко лице може лесно да се маскира. Но също така знаел, че всеки човек има отличителна походка, която много по-трудно се променя. Затова си сложил камъче в едната обувка - да му убива и да го кара да стъпва накриво. Отскубнал се от руснаците и избягал. По-късно го убили, но не заради камъчето в обувката.
- И ти можеш да познаеш Пийт Дъфи по походката, така ли? - попита Акърман.
- Не съм сигурен, но когато миналия четвъртък го проследих от влака, разпознах походката му. В нея няма нищо странно, просто така си ходи. Виждал съм го няколко пъти по време на процеса тук.
Родителите му го гледаха намръщено, все едно говореше врели-некипели. Но Айк се беше ухилил широко и открито се радваше на племенника си.
- Нека да изясним нещата - намеси се господин Буун. - Искате Тео да се върне във Вашингтон и да наблюдава хората, които ходят по улицата, така ли?
- Да. Искаме и пак да се качи в метрото с надеждата този път да ни провърви. Тео и Айк. Вероятността е слаба, но нямаме какво да губим.
Айк се засмя и каза грубо:
- Това ми хареса. ФБР е най-могъщата организация за борба с престъпността на света, разполага с най-добрата техника, която може да се купи с пари, но разчита на тринайсетгодишно хлапе, което мисли, че може да познае човек по походката му.
Акърман и Слейд въздъхнаха дълбоко, подминаха думите на Айк и продължиха нататък.
- Ще поемем разходите за самолетните ви билети. И на двамата. Ще ви придружим, а там ще бъдете заобиколени от агенти на ФБР. Няма никаква опасност - обясни Слейд.
- Звучи опасно - отбеляза госпожа Буун.
- Ни най-малко - възрази Акърман. - Дъфи няма да нарани никого повече. Защо да си навлича нови проблеми?
- Колко време ще отсъства Тео? - попита господин Буун.
- Немного. Днес е четвъртък. Ако побързаме и хванем полета по обед, ще пристигнем във Вашингтон навреме за часа пик в метрото. Ще наблюдаваме в късния следобед, довечера, утре и в събота ще го върнем у дома.
-Тео съумя да запази сериозно изражение и да не издава вълнението си. Майка му едва не провали всичко, като каза:
- Мисля, че един от двама ни също трябва да отиде, Уудс.
- Съгласен съм, но аз имам две големи сделки в петък - каза той.
- А аз трябва да съм в съда утре - каза тя.
Типично в техен стил. Родителите му постоянно се надпреварваха кой да изглежда по-зает от другия.
- Спокойно - намеси се Айк. - Аз ще се погрижа за Тео. Пътуването е кратко и съм съгласен, че няма опасност.
- Ще отсъства от училище два дни - отбеляза майка му.
Забележката ѝ увисна над масата като злокобна непреодолима пречка, докато Слейд не каза:
- Да, много съжаляваме за това, но съм сигурен, че той ще навакса после. Въпросът е много важен, госпожо Буун, и наистина се нуждаем от помощта на сина ви и на Айк. Какво ще кажеш, Тео?
- Мразя да пропускам часове, но щом настоявате...
Думите му развеселиха петимата възрастни.
Когато Тео, Айк, Слейд и Акърман кацнаха на летище „Роналд Рейгън“ във Вашингтон, там ги посрещнаха още двама агенти на ФБР със същите тъмносини костюми и тъмносини вратовръзки и със същите сериозни изражения. Запознаха се набързо - стиснаха здраво ръката на Тео и се държаха с него като с голям мъж. Единият му взе сака и каза:
Читать дальше