Джон Гришэм - Беглецът

Тео лапна лъжичка йогурт и се опита да се сети какво друго го притеснява. Не мислеше за нищо конкретно, когато каза:

- Значи не си привърженик на смъртното наказа­ние?

- Не. Мисля, че е ужасно. Не ми казвай, че ти си съгласен да екзекутират хора.

- Честно казано, не знам. Татко подкрепя смъртно­то наказание. Мама е на твоето мнение. Двамата спо­рят и аз съм чувал и двете страни. Какво да правим със серийните убийци и с терористите?

- Затова има затвори - за да затваряме там лошите хора и да ги държим далече от нас.

- Значи, ако докажат, че Дъфи е удушил жена си, за да получи един милион долара от застраховката, ти смяташ, че трябва да го изпратят в затвора до живот?

- Да. А според теб какво да го правят?

- Не знам. Трябва да си помисля. Но ако онези не­годници ме погнат, ще бъда за смъртното наказание.

- Спокойно, Тео, излишно се притесняваш.

- Благодаря, Ейприл. Винаги се чувствам по-добре, когато поговоря с теб.

- Затова са приятелите.

- И моля те, не казвай на никого.

- Престани да се тревожиш.

***

Айк също не се тревожеше. Пиеше бира и слуша­ше стари парчета на „Мотаун“, когато Тео и Джъдж пристигнаха на задължителното посещение в поне­делник следобед.

- Има ли новини? - попита Тео.

Айк пиеше и играеше покер с някакви възрастни хора - пенсионирани съдии и полицаи, дори с по-съмнителни типове, които полицията не беше заловила и никога не бяха се изправяли пред съдия. Чичо му мно­го се гордееше, че научава клюки.

- Носи се слух, че Дъфи не се противопоставя на екстрадирането. Може да се върне тук след броени дни. Положението на старото момче не е никак розо­во. Той е разорен и едва ли може да си позволи отново да наеме Клифърд Нанс. Сигурно няма да може да на­еме никой друг талантлив адвокат. Изгубил е един ми­лион долара от гаранцията си, а чудесната му къща в „Уейвърли Крийк“ скоро ще бъде собственост на бан­ката.

- Кой тогава ще му стане адвокат?

- Нямам представа. Ще намери някой прегладнял адвокат, който си търси дело. Ти би ли поел такова дело, Тео, ако беше млад адвокат в нашия град? Нали казваш, че искаш да станеш прочут адвокат по наказа­телни дела?

- Съмнявам се. Струва ми се страшно виновен.

- Невинен е до доказване на противното. Адвока­тите невинаги избират клиентите си, а повечето обви­няеми и бездруго са виновни. Някой обаче трябва да ги представлява.

- Виновен е, че е избягал. Това веднага са десет го­дини. И адвокатът не може да направи много.

- Точно така. Имам предчувствието, че Дъфи може да поиска сделка, да договори споразумение. Призна­ва се виновен за убийство, избягва процеса, а в замяна на това щатът се съгласява да не иска смъртно наказа­ние. Непрекъснато се случва. Ще прекара остатъка от живота си в затвора, където му е мястото, но все пак ще остане жив.

- Много ли е лошо в затвора, Айк? - попита Тео предпазливо. Тази тема беше забранена.

Айк наклони стола си назад и вдигна крака върху бюрото. Отпи от бутилката и дълго размишлява.

- Може да се каже, Тео, че на мен ми провървя, за­щото не бях в ужасен затвор. Разбира се, всички за­твори са лоши, защото си заключен и забравен. Аз из­губих всичко, включително семейството си. Името си, честта си, професията, самоуважението си, всич­ко. За такива неща размишляваш, докато си в затвора - неща, които си приемал за даденост. Беше гадно, просто гадно. Но не бях на място, където се случват ужасни неща. Да, имаше отделни прояви на насилие, но аз нито веднъж не пострадах. Създадох си прияте­ли. Запознах се с хора, които бяха там много по-дълго от мен и успяваха да оцелеят. Имахме работа, плащаха ни, изчетохме хиляди книги, имахме достъп до вестници и списания, гледахме телевизия, понякога стари филми, пишехме писма, спортувахме. Храната беще отвратителна, но всъщност в затвора здравето ми се подобри, защото престанах да пия и да пуша и всеки ден тичах. - Той отпи още една глътка бира и забоде поглед в стената. - Затворът, в който ще отиде Дъфи, ще бъде много по-лош, но въпреки това той би могъл да оцелее. Ако получи смъртна присъда и очак­ва екзекуция, ще бъде сам в килия и ще го държат за­ключен денонощно. С две думи, Тео, ако бях на място­то на Пийт Дъфи, щях да се моля за споразумение, за да избегна смъртната присъда. А това значи много.

- Щатът ще му предложи ли споразумение?

- Не знам и е твърде рано да правим предположе­ния. Джак Хоугън е много добър прокурор и решение­то ще бъде негово.

- Наистина ми се иска да наблюдавам още един процес.