Джон Гришэм - Беглецът

- Обикновено да.

- Обикновено ли? Има ли изключения от правило­то?

- Така ми се струва. Доколкото си спомням от вре­мето си в окопите, обвинението може да помоли съди­ята да не разкрива името на някой свидетел, ако въ­просният свидетел се нуждае от закрила. Това е последица от много от старите дела на мафията, в които основният свидетел срещу мафиотски лидер е донос­ник от организацията. Разкриели ли самоличността му, най-вероятно било да го намерят на дъното на ня­кое езеро с бетонни ботуши.

- Има логика.

- Обзалагам се, че Джак Хоугън и полицията ще направят всичко по силите си да пазят в тайна само­личността на Боби до последния момент.

- И аз се надявам. Видях онзи гадняр Омар Чийп в съдебната зала. Сигурен съм, че и Пако се спотайва някъде. Ако разберат за Боби, ще стане опасно.

- Не бих се тревожил излишно, Тео. Хоугън знае, че без Боби обвинението му издиша. Нали помниш първия процес? Нямаше солидни доказателства и Дъ­фи щеше да бъде оправдан. Хоугън и полицията ще пазят момчето.

- Според теб трябва ли да го предупредя?

- Не, мисля, че направи достатъчно. Положението е опасно и ти трябва да стоиш настрана, ясно?

- Да, струва ми се.

Айк се пресегна и стисна китката на Тео.

- Чуй ме! - каза той със строго изражение. - Не се бъркай, ясно? Не е твоя работа.

- Е, донякъде е моя. Боби Ескобар нямаше да бъде замесен, ако не бях убедил братовчед му Хулио, че той трябва да свидетелства. И нямаше да водим този раз­говор, ако не бях забелязал Дъфи в метрото.

- Така е. Направи много да се стигне до тук. А сега се оттегли. Напиши си реферата. Ще наблюдаваме процеса и ще се надяваме справедливостта да възтър­жествува. Просто стой настрана, ясно? - Айк пусна китката му.

- Ясно - неохотно каза Тео.

- А сега е време да се връщаш в училище.

- Не трябва, Айк. Петък следобед е, а седмицата беше тежка.

- Тежка седмица. Говориш като бачкатор, който се е бъхтил четиресет часа в някоя фабрика.

- Виж какво, Айк, дори начинаещите адвокати имат тежки седмици.

От другата страна на главната улица, през четири пресечки на изток от сладкарница „Гъфс“, се провеж­даше друга среща и темата също беше процесът на Дъфи. Клифърд Нанс имаше превъзходна кантора на втория етаж на бившия най-хубав хотел в града. Всъщност господин Нанс притежаваше цялата сграда и използваше по-голямата част от нея за проспериращата си адвокатска кантора. От високите арковидни прозорци се разкриваше прекрасна гледка към улици­те долу, съдебната палата и дори реката в далечината. Не че му оставаше много време да се наслаждава на гледката, нищо подобно. Той беше сред най-търсени­те адвокати в града.

Седеше на бюрото си, пиеше кафе и разговаряше с млад адвокат на име Брийланд, един от многобройни­те сътрудници, на които даваше разпореждания.

- Когато съдия Гантри прекрати първия процес и изпрати всички да си ходят, на следващата сутрин ни повика с Джак Хоугън и ни каза, че се е появил не­очакван свидетел и че информацията е от съществено значение за установяването на истината. Не ми раз­кри името на свидетеля, нито какво евентуално ще ка­же той. Заряза ни в неизвестност. Готвехме се за нов процес и по някое време щяха да поискат от Джак Хоугън да разкрие имената на свидетелите. Разбира се, преди това да се случи, нашият клиент избяга от гра­да.

- Значи още нямаме представа кой е този свиде­тел? - попита Брийланд.

- Никаква. Но допускам, че скоро ще разберем.

- И какво ще направим?

- Зависи кой е той и какво ще каже.

- Звучи като работа за Омар.

- Още не. Но ми напомни да го предупредя, че за­плахите към свидетел на обвинението са сериозно престъпление.

- Омар го знае.

Мобилният телефон на Брийланд завибрира. Той го погледна и каза:

- Говорим за вълка... Омар е долу и иска да се ви­дите.

- Изпрати го горе.

Омар влезе в кабинета и седна до Брийланд.

- Имам среща след десет минути, така че казвай бързо - грубо каза Нанс.

- Добре - рече Омар. - Идвам от затвора, говорих е Дъфи. Хлапето Буун беше в съда днес следобед. Не знам как така отсъства от училище, но беше там с от­качения си чичо. Видях ги. Пийт също ги е видял и се кълне, че те двамата са били миналата събота на лети­щето във Вашингтон, когато федералните са го спипа­ли. Не проумява какво е станало. Обаче ако помните, вечерта, преди съдия Гантри да прекрати процеса, го видяхме да отива в кантора „Буун и Буун“ и да се сре­ща със семейството, включително с хлапето и с шан­тавия му чичо. И на следващия ден - бум! Невалиден процес! Става нещо странно.