Джон Гришэм - Беглецът

- Само че клиентите ти не са собственици на кози­те - прекъсна го съдия Йек.

- Не, господин съдия, разбира се, че не са. Пак по­втарям, не е трябвало да ходят там.

- И са заснели видео?

- Да, господине.

- Сигурно за да го качат в Ютюб.

- Да, господине.

- Носиш ли го?

- Да, господин съдия.

- Добре. Да го пуснем.

Тео знаеше, че клипът ще бъде показан, и се беше подготвил. Беше адски смешен и той смяташе да го използва с такава цел. Малко хумор, за да размекне съдия Йек и да покаже, че е безвредно да предизви­каш припадък на коза.

Свърза лаптопа си с по-големия монитор на сгъва­емата масичка до съдия Йек, включи го и пусна клипа. Всички в съдебната зала вече се бяха приближили към масичката.

Какво се видя на екрана? Кошара с навес; стадо от единайсет дребни кози - някои черни, други бели, всички с големи изпъкнали очи, - които просто си се мотаят. Изведнъж Еван Ламбърт изскача иззад кори­тото за вода, крещейки и размахвайки ръце. С викове връхлита стреснатите, нищо неподозиращи животни. Краката на няколко кози се сковават и те рухват на зе­мята, други се разбягат, когато Еван ги погва, все още крещейки през смях като безумец. Избира си една коза и я преследва, докато тя решава, че сигурно ще е по-безопасно просто да припадне, и се катурва. Други се изправят и неистово блеят една срещу друга. Еван продължава да ги тормози, а зад камерата се чува не­обузданият смях на Уди.

Наистина беше смешно и повечето хора в съдебна­та зала прихнаха. Особено Уди, Еван, Чейс, Арън и Брандън, които изпокапаха от смях. Адвокатът Тео успя да запази сериозно изражение отчасти защото вече много пъти беше гледал видеото. Съдия Йек се забавляваше. Господин Туийл - не.

Следва миг на затишие в кошарата. Козите - вече всички на крак - се скупчват на едно място, сякаш търсят сигурност, докато Еван вади нещо от джоба си. Пиратка. Ухилва се широко срещу обектива, запалва я, хвърля я близо до разтревоженото стадо, чува се си­лен пукот и единайсетте животни се строполяват на земята с щръкнали като пръчки къси крачета. Еван се превива от кикот. Отново се чува смехът на Уди. Край на видеото.

Всички се отдръпнаха назад на местата си. Съдия Йек изчака залата да утихне и си пое дълбоко въздух.

- Продължи, Тео - каза той накрая.

- Бих искал Еван Ламбърт да направи изявление - казаТео.

- Много добре.

Еван изпъна гръб и се прокашля. Беше на петнай­сет, но не по-висок от по-малкия си брат. Веселието се беше изпарило и Еван беше доста неуверен.

- Господин съдия, както каза Тео, не трябваше да ходим там. Идеята беше моя. Миналата седмица гле­дах едно видео в Ютюб, затова с Уди започнахме да търсим припадащи кози. Проверихме в „Жълтите страници“ и намерихме ферми за кози, после открих­ме тази на господин Туийл. Искахме само да видим дали козите наистина припадат. Нали знаете - не бива да вярваш на всичко в интернет. Така че, просто се за­бавлявахме. Това е.

- Качихте ли видеото онлайн? - попита съдия Йек.

- Не. Господин Туийл ни предупреди, че ще ни за­стреля, ако го качим.

- И ще го направя! - изръмжа фермерът от няма и три метра.

- Достатъчно - предупреди съдия Йек. - Тео.

- Господин съдия, бих искал клиентът ми Уди Лам­бърт също да направи изявление.

Уди се държа по-наперено от брат си и всъщност не се разкайваше искрено. Тео го беше предупредил, че дръзките приказки ще навредят на каузата им. Някол­ко пъти го беше посъветвал: дръж се така, все едно искрено съжаляваш.

- Ами, да, наистина съжаляваме. Не искахме да на­бедим на никого, нито пък на козите. Господин съдия, знаете ли, че в Тенеси всяка година има празник на припадащите кози? Кълна се. Хората водят козите си там и цели три дни ги карат да припадат. Мисля дори, че раздават награди. Така че постъпката ни не е толкова лоша. Но съм съгласен, че сбъркахме.

- Ами Беки? - попита съдията.

- Коя?

- Мъртвата коза.

- А, тя ли - отговори Уди. - Вижте, господин съ­дия, когато си тръгнахме, след като си поговорихме дълго с господин Туийл, всички кози си бяха живи и здрави. Не сме убили никоя. Ако някое животно е умряло по-късно, не виждам защо трябва да обвиня­ват нас.

- Докарахте ѝ инфаркт - каза господин Туийл. - С абсолютна сигурност.

- Няма друг начин да бъде доказано това, господин съдия - намеси се Тео, - освен с аутопсия. Това е един­ственият начин да бъде установена причината за смъртта на животното.

- Искаш да се направи аутопсия на коза? - попита съдия Йек, извил вежди максимално нагоре.

- Не съм казал това, господин съдия. Аутопсията би струвала повече от козата.