Джон Гришэм - Беглецът

Съдия Йек почеса брадата си и, изглежда, потъна в дълбок размисъл. След кратка пауза каза:

- Трябва да признаеш, Тео, че положението е доста подозрително. Козите са си били добре, преди пиратката да ги стресне и те да се строполят на земята.

- Само са припаднали, господин съдия, после са се изправили и са забравили случилото се.

- Откъде знаеш, че са го забравили?

- Ами, да, всъщност не знам.

Внимавай какво казваш, Тео-назидателно го по­съветва съдия Йек. - Адвокатите нерядко преувелича­ват аргументите си.

- Извинете, господин съдия, но обвинението към клиентите ми, че са убили коза, също е прекалено.

- Във вашия съд убийството на селскостопанско жи­вотно е престъпление, което се наказва с до пет годи­ни затвор. Наистина ли мислите, че Уди и Еван заслу­жават пет години затвор?

Уди го изгледа ядосано: Трябваше ли да повдигаш въпроса?

А в погледа на Еван прочете: Браво бе, страхотен адвокат си!

Съдия Йек погледна към господин Туийл и го по­пита:

- Искате ли тези момчета да влязат в затвора?

- И още как! - изстреля господин Туийл в отговор.

Съдия Йек погледна към братята Ламбърт и попи­та:

- Родителите ви знаят ли за това?

И двамата поклатиха енергично глава. Не.

- Не искаме родителите ни да научат - каза Еван. - Имат си достатъчно проблеми.

Съдия Йек си нахвърли някакви бележки. Залата притихна, сякаш всички бяха затаили дъх. Тео беше идвал тук много пъти и знаеше, че съдията търси ком- промисно решение и че ще оцени, ако някой му по­могне.

- Господин съдия, ако нямате нищо против, може ли да предложа решение? - обади се той.

- Разбира се, Тео.

- Струва ми се крайно да говорим за затвор. Кли­ентите ми са ученици и няма да има никаква полза от престоя им в затвора. А тъй като родителите им не са замесени и нямат пари да платят глоба за навлизането в частен имот, клиентите ми биха могли да бъдат осъ­дени на няколко часа работа във фермата на господин Туийл.

- Не ги искам във фермата си - изломоти господин Туийл. - Козите ми ще пострадат необратимо.

Тео погледна към Уди и той се изправи, както беше инструктиран.

- Господин Туийл, с брат ми много съжаляваме за случилото се. Нямахме право да влизаме в имота ви и си даваме сметка за това. Просто се забавлявахме, не искахме да навредим. Поднасяме извиненията си и сме готови да направим каквото поискате, за да ви компенсираме.

Искрените извинения имаха голяма тежест в съ­дебната зала на съдия Йек.

Господин Туийл беше добродушен човек с голямо сърце. Как ще гледаш припадащи кози, ако не гледаш великодушно на света? Изражението му обаче остана строго, а очите му - забодени в пода. Уди седна.

Съдия Йек погледна господин Туийл и попита:

- Колко голяма е фермата ви?

- Двеста акра.

- Аз съм отраснал във ферма и знам, че все има храсти за сечене, дърва за цепене. Със сигурност ще намерите някаква работа на тези момчета, нещо за вършене далече от кошарата на козите.

Господин Туийл закима и почти се усмихна, сякаш се беше сетил за неприятна работа във фермата, отла­гана с години.

- Да, струва ми се.

- Ето какво ще направим - отсече съдия Йек. - Обявявам и двамата за виновни за незаконно проник­ване в частен имот, но това няма да бъде отразено в съдебния архив. И тъй като нямате пари, не присъж­дам глоба. Осъждам ви на по двайсет часа труд във фермата на господин Туийл през следващия месец.

- Ако не се явите или не изпълните каквото ви каже, ще се видим отново тук и тогава няма да съм в добро на­строение. И да не сте припарили до козите. Съгласен ли сте, господин Туийл?

- Да, струва ми се.

- Въпроси, Тео?

- Не, господин съдия.

- Много добре. Следващото дело.

Когато Тео се събуди в понеделник сутринта, дъж­дът барабанеше по прозореца на стаята му и се чуваха гръмотевици. Навън беше тъмно, прекалено тъмно за ставане, но той и бездруго почти не беше мигнал. Взи­раше се в тавана, потънал в тежки мисли, когато усети нещо да се раздвижва до леглото му.

- Добре - каза и се отмести, за да може Джьдж да се качи в леглото.

Кучето не обичаше гръмотевиците и се чувстваше в по-голяма безопасност под завивките, а не под лег­лото.

Как щеше лошото време да се отрази на процеса? Тео не беше сигурен. Може би щеше да прогони част от зрителите, но едва ли. Съдебната зала щеше да е претъпкана. Градът не говореше за почти нищо друго, откакто Пийт Дъфи беше заловен във Вашингтон.