Джон Гришэм - Беглецът

Доколкото полицията беше успяла да установи, никой не беше виждал Пийт Дъфи да напуска забър­зан игрището, за да се прибере у дома. Никой не го бе­ше виждал да се връща обратно. Нито пък някакъв Друг човек беше забелязан да влиза или излиза от дома на Дъфи. Нито един съсед не беше зървал чуждо пре­возно средство до къщата, но все пак в „Уейвърли Крийк“ се очакваше да има уединение. Там обитате­лите живееха зад затворени порти, а съседите не бяха свикнали да наблюдават улиците. Като цяло била съв­сем спокойна сутрин без никакви специални събития - разбира се, докато не се появила Емили Грийн.

Кроун даде показания, че той и екипът му са били в къщата почти десет часа. Бил там, когато Пийт Дъфи влетял вътре към два и половина и видял жена си на пода. Изглеждал изумен и съсипан.

Като всеки добър прокурор Джак Хоугън действа­ше бавно и методично, но започна да повтаря въпро­си, които целяха едни и същи отговори. Два часа по-късно Клифърд Нанс започна да възразява, но съ­дия Гантри не бързаше. Когато Хоугън най-сетне каза: „Нямам повече въпроси“, съдията обяви петнайсет- минутна почивка.

На Тео никак не му се искаше да признае, но започ­на да му доскучава. Беше почти четири часът и заня­тията в училище бяха приключили. Искаше му се да намери Хулио и да се увери, че Боби е добре, но знае­ше, че това няма да стане. Боби беше под охрана и Ху­лио нямаше връзка с него.

- На мен ми стига за днес - каза Айк. - Ти ще оста­неш ли?

Разбира се, Айк щеше да има удоволствието да на­блюдава целия процес, а Тео разполагаше е ограниче­но време.

- Май да. Кой е следващият свидетел?

- Първо Клифърд Нанс ще се пробва е ченгето Кроун. Не съм сигурен, че ще изкопчи много, но ще се опита да го опровергае.

- Може да се окаже забавно. Ще остана. До утре.

Айк го потупа по коляното и си тръгна. На Тео му се искаше да извади телефона си и да изпрати есемес на господин Маунт, но не се осмели. В залата на съдия Гантри всеки, който използваше мобилен телефон, биваше изведен навън, не беше допускан обратно и му налагаха глоба от сто долара. Дори Тео не би успял да се измъкне от такава каша. Телефонът остана в джоба му.

Клифърд Нанс започна кръстосания разпит на Кроун с няколко прости въпроса. Най-напред устано­ви, че Майра Дъфи е била висока метър и седемдесет и е тежала шейсет килограма по времето на смъртта си. Била е на четиресет и шест години, здрава и в доб­ра форма и не е имала физически недъзи, доколкото беше известно на Кроун. Често играела тенис, от вре­ме на време тичала и много сериозно се занимавала с йога. Пийт Дъфи бил три години по-голям, десет сан­тиметра по-висок и тежал седемдесет и девет кило­грама. Според собствените му твърдения не правел много физически упражнения и пушел по две кутии цигари дневно. С други думи, Майра не била дребна жена, а той не бил едър мъж. Освен това тя била в по-добра форма от него.

Основателно ли беше да се смята, че Пийт Дъфи би могъл да сграбчи жена си, да стисне шията ѝ с ръце и да я удуши, без да има никакви следи от борба? Тя ня­маше счупени нокти, които да издават, че се е съпро­тивлявала. Той пък нямаше драскотини по ръцете, дланите или лицето си, които да говорят за отчаяна борба.

Да, основателно било, поясни полицаят. Първо, тя го познавала и му имала доверие, поради което той можел да се доближи до нея, без да я разтревожи. Ако застанел зад нея, хванел шията ѝ с две ръце и стиснел силно само за няколко секунди, тя щяла да изпадне в безсъзнание. Ако продължал да стиска, тя щяла да Умре до четири минути.

Удушаването с ръце било разпространен начин за извършване на битово убийство, поясни Кроун.

Нанс настръхна при тези негови думи и го попита колко такива убийства е разследвал. А когато Кроун не си спомни за друго, Нанс го нападна като неблаго­надежден свидетел, който говори излишно много. Кръстосаният разпит започна главоломно да се про­валя, когато двамата мъже се разгневиха и започнаха да се прекъсват взаимно. Съдия Гантри изръмжа и на двамата и се опита да успокои положението, но стълк­новението продължи.

Нанс продължи да притиска полицая и той призна, че не е лекар и няма медицинска подготовка. Призна и че не е сигурен как убиецът е сграбчил жертвата и я е удушил. А също и че Пийт Дъфи не е бил прегледан сериозно за драскотини и следи от нокти. Знаел, че носел две ръкавици за голф, и вероятно това предпа­зило ръцете му от нейните усилия да се откопчи.

- Вероятно! - гръмогласно възкликна Нанс. - Ве­роятно това, вероятно онова! Ами ако еди-какво си... Да предположим, че... Вие изобщо сигурен ли сте в нещо?