Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— В стаята на момчето е открит златен медальон — усмихна се Симон. — Сигурен съм, че веднага ще разпознаеш гравирания върху него символ: меч и флаг, върху който са изписани думите „Gladius Domini“…

— Допълнителни въпроси ли? — попита Натали Дюбоа. — Защо не търсите сина ми, вместо постоянно да се връщате тук?

Бен беше въведен във всекидневната на скромната, но добре подредена къща. Домакинята беше дребна руса жена, наближаваща четирийсет, с бледо лице и тъмни кръгове под очите.

— Няма да ви отнема много време — обеща той. — Трябват ми само няколко малки подробности.

— Разказах всичко на колегите ви! — гневно отвърна тя. — Него го няма вече няколко дни, какво още искате да знаете?

— Аз съм експерт, мадам. Моля ви да проявите търпение, защото от вашите отговори зависи колко бързо ще открием Марк. Може ли да седна?

— Знам, че с него се случи нещо ужасно и това е всичко! — отвърна Натали Дюбоа. — Имам чувството, че никога повече няма да го видя! — При тези думи тя извади кърпичка и избърса насълзените си очи.

— И така, за последен път го видяхте да се качва на мотопеда си, нали? И не ви каза къде отива?

— Не, разбира се. Ако беше обратното, щях да го съобщя на колегите ви.

— Няма да е зле, ако ми запишете регистрационния номер на мотопеда. Вършил ли е подобни неща и преди? Изчезвал ли е за няколко дни, без да ви предупреди?

— Не, никога. Закъснявал е вечер, но нищо повече.

— Познавате ли приятелите му? Има ли сред тях някой, при когото би отишъл? Възможно ли е да е бил на някакъв концерт или на парти?

— Марк не е такова момче — подсмръкна жената. — Той е свенлив и затворен в себе си. Обича книгите, дори се опитва да пише разкази. Има приятели, но никога не закъснява с тях.

— Още ли учи?

— Не, миналата година напусна училище и се хвана на работа при девер ми Ришар, който е електротехник.

— Бащата на Марк не живее ли с вас? — попита Бен, забелязал липсата на халка на пръста й.

— Бащата на Марк ни напусна преди четири години — хладно отвърна тя. — И оттогава не сме чували за него.

Отвличане с участие на бащата? — записа в бележника си Бен.

— Ако си мислите, че баща му има нещо общо, значи дълбоко се заблуждавате — горчиво се усмихна жената. — Този човек се интересува само от себе си.

— Съжалявам — въздъхна Бен. — Марк проявява ли религиозни наклонности? Споменавал ли е, че иска да се включи в някоя християнска секта или нещо подобно?

— Не. Вероятно имате предвид онова нещо, което намерихме в стаята му…

— Да. Имам предвид медальона.

— Нямам представа откъде се появи. Никога не съм го виждала. Ченгетата… Искам да кажа полицаите, мислят, че го е откраднал. — Тя войнствено се надигна от стола. — Но моят Марк не е крадец!

— И аз мисля така — кимна Бен. — Вижте, възможно ли е да поговоря с чичо му Ришар?

— Няма проблем, той живее съвсем близо, нагоре по улицата. Но едва ли ще ви каже нещо, което не сте чули от мен.

— Въпреки това бих искал да го посетя. Дали си е у дома?

Надигна се, но жената го хвана за ръката и впи умолителен поглед в очите му.

— Ще го откриете ли, мосю?

— Ще се опитам — потупа ръката й той.

— Момчето едва ли е отвлечено , за бога! По-скоро е избягало от дома си заради някое момиче. Или заради момче, знае ли ги човек днешните младежи?

Ришар му предложи бира и одобрително кимна с глава, наблюдавайки го как отваря кутийката.

— Вие сте първото ченге, което не се притеснява да пие по време на работа.

— Аз съм нещо като външен консултант — уточни Бен. — Защо сте толкова сигурен, че е избягал?

— Между нас казано, Марк е копие на баща си — брат ми Тиери. Напълно пропаднал тип, който няма нито ден трудов стаж, ако не броим престоите му в затвора. Момчето върви по същия път, но майка му си въобразява, че има някакви заложби. Самият аз се проклинам, че отстъпих на молбите й и го взех на работа. Пълен загубеняк! На всичкото отгоре му плащам. Ако не го изхвърля скоро, вероятно ще се изпържи на някой оголен кабел, а след това ще го лежа…

— Разбирам — кимна Бен. — Но докато не научим повече подробности, ние сме длъжни да смятаме случая за подозрителен. Вие сте му чичо, а той няма баща. Споделяше ли с вас, казвал ли ви е нещо необичайно?

— Шегувате ли се? Всичко около Марк е необичайно, защото все хвърчи из облаците!

— Например?

— Дрънка какво ли не, защото живее в измислен свят. Ако човек повярва дори на половината от това, което той казва… Не знам… Може би ще реши, че съседът му се казва Дракула, а планетата се управлява от извънземни. — Ришар отпи от кутийката и по устните му остана следа от пяна. — Например работата, която свършихме, преди да избяга.