Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Защо? Какво искат от нея?

— Не мога да кажа точно, но през последната седмица правят постоянни опити да ни убият и двамата. В момента ситуацията е такава, че бих могъл да я спася.

— Това е работа на полицията! — навъси се Симон.

— Не, не. Това е моя работа. Напълно съм наясно какво се случва с жертвите на отвличане, когато се намеси полицията — най-често ги намираме в чувал. Ти трябва да се отдръпнеш и да ме оставиш да свърша тази работа. Ще ти дам нещо в замяна.

— Не си в позиция да преговаряш с мен.

— Не съм ли? — усмихна се Бен. — А у кого е пистолетът?

— Какво те кара да мислиш, че можеш да се измъкнеш от мен, майор Хоуп?

— А какво те кара да мислиш, че ще се измъкнеш от мен, инспектор Симон? — отвърна с въпрос Бен. — По всяко време мога да те ликвидирам.

— Това ти е специалността, нали?

— Не те заплашвам. Искам да си помогнем взаимно.

— Какво предлагаш?

— Ще ти предам убийците на ченгетата край реката. Те са същите, които ликвидираха Мишел Зарди и се опитаха да убият Робърта Райдър на етапа, на който ти я вземаше за смахната.

Симон се размърда от неудобство и сведе очи.

— Това ще бъде само началото — продължи Бен. — Мисля, че много ще се изненадаш, когато видиш накъде води следата.

— Добре. А какво искаш ти?

— Това — отвърна Бен и му подхвърли картичката с телефонния номер, която беше взел от плешивия под моста.

— За какво става въпрос? — озадачено го погледна Симон, след като изчете съдържанието й.

— Ще ти кажа. Искам някой от най-добрите ти хора в Париж да се свърже с този човек, известен с името „Саул“. Твоят човек трябва да се представи като Мишел Зарди.

— Но той е мъртъв!

— Саул не знае това. Мисли, че е жив и работи за мен. Не се тревожи за подробностите. Твоят човек да му каже, че Бен Хоуп се укрива в Париж, но той го е надхитрил и го държи в ръцете си. Да му предложи да му го предаде, но на висока цена. Да си уреди среща с него.

Симон замислено прехапа устни.

— Твоите хора трябва да арестуват Саул и да го притиснат — продължи Бен. — Кажете му, че полицията знае всичко за „Gladius Domini“, че плешивият го е предал, преди да умре, и е най-добре да си признае всичко.

— Май изпускам нишката — сбърчи чело Симон.

— Ще я намериш, ако изпълниш каквото ти казвам — настоятелно го погледна Бен. — Но трябва да действаш бързо.

Инспекторът замълча, прехвърляйки чутото в главата си. Бен пусна пистолета в скута си, взе едно камъче и го хвърли във водата.

— Искам да зная повече за теб и Робърта Райдър — наруши мълчанието Симон. — Двамата имате ли интимна връзка?

— Не — отвърна след кратка пауза Бен.

— Мъже като нас са истинско нещастие за жените — замислено каза инспекторът и последва примера му с камъчето. Очите им проследиха полета му срещу слънцето и тихото шляпване във водата. — Ние сме вълци единаци. Искаме да ги обичаме, но единственото, което правим, е да ги нараняваме. И в крайна сметка те си тръгват.

— От личен опит ли говориш?

Симон го погледна, на лицето му се появи тъжна усмивка.

— Тя каза, че животът с мен е като смъртта… Че мисля и говоря единствено за смъртта. Но аз не умея нищо друго, защото такава е работата ми.

— Която вършиш доста добре — отбеляза Бен.

— Доста, но не достатъчно добре — додаде инспекторът. — Както правилно отбеляза преди малко, не аз, а ти държиш пистолета.

Бен извади револвера и му го подхвърли.

— Приеми го като акт на доверие.

Симон изненадано го погледна и бавно прибра оръжието в кобура. Бен му предложи цигара. Запалиха и насочиха очи към бавно течащата вода, вслушвайки се в песента на птиците.

— Добре — въздъхна най-сетне Симон и се извърна към него. — Да допуснем, че ще приема предложението ти, но при още едно условие…

— Какво?

— Искам да помогнеш в издирването на изчезналото момче. Нали това е професията ти?

— Наистина си написал домашното си — усмихна се Бен.

— Научих го от твоя приятел, свещеника. Не му повярвах и реших да погледна в интернет. Случайно да знаеш нещо за отвличането на Хулио Санчес? Испанската полиция и до днес се пита кой е неизвестният му спасител, според нея свършил една… много добра работа.

Бен сви рамене.

— Неофициално ще кажа, че може би знам нещо по случая. Но не мога да ти помогна за споменатото момче, защото не разполагам с време. Трябва да открия Робърта.

— Ами ако се окаже, че между двете отвличания има нещо общо?

— Какво означава това, по дяволите? — остро го погледна Бен.