Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Забравихте ли нещо, инспекторе?

— За свещеник лъжете доста добре — отвърна с хладна усмивка Симон. — Предлагам ви избор: или ще ми кажете истината, или ще ви арестувам за възпрепятстване на правосъдието. Предупреждавам ви, че се води следствие за убийство.

— Но аз…

— Не се опитвайте да ме заблуждавате! Знам, че Бен Хоуп е бил тук, в дома ви. Защо го укривате?

Паскал въздъхна и седна на дървената скамейка, за да отпочине болният му крак.

— Ако действително се окаже, че укривате престъпник, ще направя всичко възможно да не се отървете от неприятности! — продължи с леден глас Симон. — Къде е Хоуп, къде е скрил доктор Райдър? Хайде, говорете! — Едновременно с тези думи той извади пистолета си и бутна вратичката на изповедалнята.

— Няма го тук! — извика Паскал и хвърли гневен поглед към оръжието. — Настоявам веднага да приберете пистолета, инспекторе! Не забравяйте къде се намирате!

— Намирам се в присъствието на лъжец и вероятен укривател на престъпници! — прогърмя в отговор Симон и шумно затръшна вратичката. — Хайде, започвайте да говорите!

— Нищо няма да ви кажа! — мрачно процеди Паскал. — Това, което изповяда Бенедикт Хоуп, остава между него, мен и Бога!

— Ще видим какво ще каже съдията по този въпрос! — изръмжа Симон.

— Няма да ме уплашите — отговори с равен глас свещеникът, успял да се овладее. — По време на Алжирската война съм бил и в много по-лоши затвори от вашите! Ще ви кажа само едно: човекът, когото преследвате, е невинен. Той не е престъпник и върши добрини. Малцина са достойните хора като него.

— Тъй ли? — изсмя се саркастично Симон. — В такъв случай ще ви помоля да ми разкажете малко повече за този светец и неговите добри дела!

„Черната птица“ бързо го отдалечаваше от Сен Жан. Приведен над резервоара със защитна каска на главата, Бен следваше тесния път. Лицето му беше мрачно и напрегнато, докато обмисляше какъв трябва да бъде следващият му ход. Дълбоко в душата си чувстваше, че първо трябва да открие Робърта и после да се заеме с останалите задачи. Но тя можеше да е навсякъде, а може би вече беше и мъртва.

Пред очите му се появи остър завой и той механично намали газта. От едната страна на пътя се издигаше стръмна песъчлива скала, а от другата зееше дълбока пропаст. Долу едва се виждаха върховете на дърветата. Мотоциклетът силно се наклони, коляното му почти докосна повърхността на пътя. В средата на завоя подаде газ, машината зае обичайното си положение и се стрелна напред. Двигателят между коленете му зарева на пълни обороти.

В далечината проблеснаха светлини, той вдигна тъмния визьор на каската и сподавено изруга. В края на 300-метровата права отсечка имаше няколко полицейски коли, които проверяваха преминаващите. По всяка вероятност цяла армия ченгета беше вдигната на крак заради убийството във вилата на Манцини, отвличането на Робърта Райдър и бягството на един престъпник, обявен за национално издирване. Всички ченгета в региона със сигурност вече разполагаха с неговата снимка.

Намали скоростта и напрегна взор. Полицейските коли бяха четири. Около тях стояха ченгета със заредени автомати в ръце. Спряха едно волво седан, накараха шофьора да слезе и започнаха да проверяват документите му. Самият Бен не разполагаше с документи и щеше да бъде арестуван в мига, в който свали каската.

Проблемът не беше толкова в залавянето му, а в евентуалната му съпротива при ареста, която щеше да бъде принуден да окаже. Не искаше да наранява никого от тях, защото знаеше, че ако го стори, хиляди полицаи, а вероятно и военни, ще преобърнат южната част на Франция, за да го открият. Не можеше да си го позволи точно сега, когато имаше нужда от всяка секунда, за да открие Робърта и да продължи своята мисия.

Натисна спирачките и мотоциклетът закова на стотина метра от импровизираната бариера. Ръката му механично започна да върти ръчката на газта, оборотите послушно се вдигаха и падаха. Ако тръгнеше да преминава през бариерата, те със сигурност щяха да открият огън. Не, беше прекалено опасно. Извъртя волана и даде газ. Триумфът направи остър обратен завой, задното колело бясно се завъртя и тласна машината напред.

Малко преди да влезе в първия завой, Бен хвърли поглед в огледаното за обратно виждане. Ченгетата го бяха забелязали и тръгнаха да го преследват. Зад него блеснаха фарове, завъртяха се сини лампи и завиха сирени. Той си позволи да подаде още малко газ и мощната машина се стрелна напред. Пред очите му се разкри дълъг, изпълнен с остри завои наклон. В следващия миг скалите изчезнаха и моторът се гмурна в гъстата гора отпред. Светлините на полицейската кола в огледалото бързо започнаха да се смаляват. Пред него се появи права отсечка. Когато изскочи от гората, отпред се разкри поредният стръмен склон. Полицейската кола я нямаше.