Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Работата за „Gladius Domini“ допадаше на Боца, но политическите интриги не представляваха интерес за него. Сега той насочи гневен поглед към Робърта Райдър, която се гърчеше в ръцете му. В момента, в който го стори, тя успя да извърне глава и да го заплюе в лицето. Лишен от удоволствието да я убие, той отмести ножа, отново я удари с юмрук и с въздишка се намести обратно зад волана.

Зад откраднатата полицейска кола се вдигаха облаци прах. Бен натискаше здраво газта по пустия път. Стигна до острите завои в мига, в който се запита дали не трябваше да поеме в обратна посока. Почти веднага видя черните следи от гуми, които водеха към каменистия насип на банкета. Кората на старото дърво зад него беше обелена, един от клоните висеше пречупен.

Спря колата и отиде да го разгледа отблизо. По земята имаше микроскопични парченца черна боя, други бяха забити в обеления ствол на дървото. Погледът му беше привлечен от малка, блестяща черна капчица на асфалта. Приклекна и я докосна с пръст. Беше моторно масло, все още топло. Следите от гумите бяха широки, очевидно оставени от спортна кола. Черна спортна кола, която се движи с висока скорост? Трябваше да е поршето. Малко по-нататък откри още една капчица масло, после втора, трета. Картерът на колата явно беше пробит при удара в насипа. Но защо беше излязла от пътя? Колко сериозна беше повредата? Ако продължаваше да губи масло, той имаше шанс да я застигне някъде надолу по пътя. Полицейската кола беше бърза и мощна, но прекалено биеше на очи. В нея той беше лесна мишена.

В продължение на няколко километра Бен караше по мазната следа, слушайки внимателно съобщенията по полицейската радиостанция. Както можеше да се очаква, липсата на колата беше забелязана и ченгетата организираха издирването й. Скоро ще се наложи да се отърве от нея, а с това се стопяваха и шансовете му да настигне повреденото порше.

Пред очите му се появи планинско селце. Встрани от шосето имаше малък гараж със самотна бензинова помпа, над която се развяваше избелял рекламен флаг. Малко по-нататък се виждаше кално отклонение. Бен въздъхна и насочи колата към него. Половин километър по-нататък пътят свърши пред каменисто поле, обрасло с тръни и жълти полски цветя. Смъкна полицейската униформа, облече собствените си дрехи и старателно изтри отпечатъците си от всичко, което беше докосвал. После захвърли ключовете в канавката, обърна се и хукна към гаража.

Механикът вдигна глава и огледа високия рус мъж, който влезе през металната врата на сервиза. После потърка с мръсни пръсти наболата си брада, измъкна се изпод очукания фиат и запали цигара. Да, беше видял едно черно порше, префучало по пътя. Преди по-малко от час. Хубава кола, но за съжаление явно претърпяла катастрофа. Едно от задните й колела било изкривено, калникът смачкан. Нещо опирало в колелата и се чувало силно тракане.

— С италиански номера, нали? — попита Бен. — Гадното копеле ме блъсна и продължи, сякаш нищо не се беше случило. Няколко километра вървя пеша!

— Да дойда да ви изтегля? — предложи механикът и кимна по посока на ръждясалия влекач в двора.

— Не, застрахователите ще се погрижат — отвърна Бен. — Но все пак благодаря.

Огледа вътрешността на сервиза, после изви глава към ограденото пространство отпред, където бяха изложени за продан няколко употребявани коли и пикапи.

Очите му изведнъж светнаха.

— Хей, този продава ли се? — попита той.

Не беше се качвал на мотоциклет поне от десет години. За последен път беше карал една бракувана от военните таратайка, която се тресеше като пневматичен чук и течеше като лейка. Това, което беше яхнал в момента, нямаше нищо общо с нея. Издълженият и елегантен „Триумф Дейтона 900“ имаше изключително мощен двигател и летеше като стрела. Бен следеше внимателно пътя, очите му не изпускаха мазната следа върху асфалта. Надяваше се, че в крайна сметка тя ще го отведе до поршето.

Но няколко километра по-нататък следите изведнъж изчезнаха и сърцето му се сви. Върна газта и триумфът запълзя със скоростта на волска кола, боботейки басово с мощния си двигател. Нищо. Изруга от безсилен гняв. Вероятностите бяха две: или маслото бе спряло да изтича по някакъв магически начин, или някой бе взел колата на буксир. Пътна помощ с отвлечена жена на седалката? Не, едва ли. По-скоро бандитът е повикал на помощ някой от местните си съучастници.

Бен спря мотора и хвърли отчаян поглед на пустия път пред себе си.