Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Анаграма?

Той грабна лист хартия с инициалите на хотела и започна да пише. Започна с елиминирането на буквите една по една, ограждайки ги с кръгче. По този начин се опитваше да състави нови думи, опирайки се на странните съчетания. Така стигна до текста L’UILE ROTIE N’A MAL… „Пърженото олио не е лошо“, след което изгуби търпение и захвърли химикалката.

Хръц! Захвърли смачкания на топка лист в другия край на стаята и взе друг.

След още пет безуспешни опита изпита чувството, че потъва в море от смачкана хартия. Но резултатът започваше да става интересен.

Така изтекоха още петнайсет минути, след което отговорът изведнъж се появи пред очите му. Новото словосъчетание не беше на френски, а на родния италиански на истинския автор.

IL GRANDE MAESTRO FULCANELLI

Великият майстор Фулканели

Това беше неговият подпис. От гърдите на Бен се изтръгна дълбока въздишка на облекчение. По всичко личеше, че именно това беше търсил толкова дълго.

Но имаше един малък проблем. Дори в случай че тетрадката пред очите му предлагаше точен препис на тайнствения ръкопис на Фулканели, той пак не разполагаше с нищо конкретно, което да занесе на Феърфакс. Възрастният джентълмен се е заблуждавал жестоко, ако се е надявал, че документът ще съдържа медицинска рецепта или знахарски описания на животоспасяващата субстанция. Тези ужасяващи по своето количество загадки и недоизречени безсмислици нямаше да помогнат по никакъв начин на малката Рут. По всичко личеше, че вместо да приключи, търсенето едва започваше.

Наближаваше 6:30 ч. и той изведнъж осъзна, че му се вие свят от умора. Отиде да легне на канапето и с облекчение затвори възпалените си клепачи.

Нощният ветрец раздвижваше листата над главата му. Седеше сред храстите абсолютно неподвижно и търпеливо чакаше. Беше се превърнал в един от невидимите хищници, обитаващи тъмната гора. Съзнанието му беше изключило болката, която пронизваше нараненото му и ожулено тяло. Не обръщаше внимание нито на дълбоката драскотина върху скулата, нито на протърканата кожа на дланите си, наранена от грапавата кора на дървото. Не чувстваше абсолютно нищо, може би с изключение на злобата, която клокочеше като разтопена лава в гърдите му. Ненавиждаше провалите, мразеше да го побеждават, особено когато успехът му изглеждаше сигурен. Беше безпомощен и нямаше как да си върне незаслужено отнетата награда.

Поне засега.

Изчака още малко. Дишането му се забави, бясната ярост постепенно отпусна стегнатото му гърло. Слухът му долови далечната сирена, главата му леко се наклони. След минута-две линейката профуча по пустия междуселски път, фаровете й за миг осветиха дърветата и храстите около скривалището на Боца.

Двеста метра по-нататък колата забави ход и отби в алеята към вилата. Секунди по-късно от същата алея изскочи очукано рено и даде газ в обратна посока. За момент забави ход, сякаш човекът зад волана искаше да се увери, че линейката не е пропуснала отклонението. После моторът изрева и колата се понесе по посока на Боца. Когато се изравни с него, той вече тичаше към поршето, скрито между дърветата.

Настигна малката кола без никакви затруднения и намали скоростта. Изчака поредния завой и изключи светлините. Ако шофьорът на реното го беше забелязал, положително щеше да реши, че е завил в друга посока.

После продължи да следва реното с черното и невидимо в мрака порше. След няколко километра реното свърна в алеята, която водеше към малък провинциален хотел. Боца отби встрани, слезе от колата и предпазливо тръгна напред.

Хоуп и американката влязоха в хотела, без да забележат нищо подозрително, въпреки че Боца беше едва на петдесетина метра зад тях. Скрит между дърветата, той наблюдаваше и чакаше. Миг по-късно един от прозорците светна. Среден, на първия етаж.

Времето се точеше бавно. Някъде към полунощ върху пердето се очертаха две танцуващи фигури. Танцуват, по дяволите! После фигурите изчезнаха и светлината угасна.

Боца изчака още известно време, преценявайки разположението на хотела. Няколко минути по-късно предпазливо тръгна, заобиколи сградата и със задоволство установи, че входът към кухнята не е заключен. Влезе и безшумно тръгна по полутъмните коридори. Не след дълго се озова пред вратата, която търсеше. Пръстите му механично опипаха резервния нож на колана.

Шперцът му се насочи към ключалката, но в същия миг под вратата се появи жълтеникава ивица светлина. Той изруга наум, прибра шперца и се оттегли в тъмния коридор. Конфронтацията с Хоуп без елемента на изненада беше нежелателна. Този човек беше прекалено опасен. Боца изпусна въздуха от гърдите си и се приготви да чака. Рано или късно шансът му щеше да се появи.