Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Dum fluit e Crist benedicto Vulnere Sanguis

Et dum Virgineum lac pai Virgo permit,

Lac fuit et Sanguis, Sanguis conjungitur et lac

Et sit Fons Vitae, fans et Origo boni

След известни усилия той успя да се справи с текста, който звучеше така: Когато кръвта рукна от благословената рана на Христос, а Светата Дева притисна своята девствена гръд, кръв и мляко се смесиха в благословения фонтан на живота и създадоха извора на Благоденствието.

Фонтан на живота, извор на благоденствието. Словосъчетания, които сочеха към някакъв еликсир на живота, но приликата беше далечна, отчайващо далечна. Бен въздъхна и продължи да чете. Не след дълго се натъкна на страница с един-единствен ред, под който беше изрисуван кръгъл символ. Текстът беше на френски, изписан със старомодно закръглен почерк — почти заличен от засъхнала кръв и следи от пръстите на Райнфелд.

Нека спрем вниманието си върху символа на гарвана, защото зад него се крие важно послание на нашата наука.

Бен веднага разпозна символа, изрисуван под текста, но за всеки случай прелисти тетрадката на страницата с двата преплетени кръга. Да, гарванът присъстваше и там. Постоянната му поява се набиваше в очи, но какво бе важното послание, което носеше той?

Кърваво петно скриваше още нещо, изписано под символа. Бен внимателно започна да го стърже с нокът и отдолу се появи думата DOMUS, което на латински означаваше „дом“. Какво означаваше това? Може би „Домът на Гарвана“?

Прословутият гарван се споменаваше още веднъж в тетрадката — странни и неразбираеми редове, написани на английски:

Стените на този храм не могат да бъдат разбити, но армиите на Сатаната безпрепятствено проникват през тях.

Гарванът охранява една дълбока тайна, която е известна само на доблестните и вярващите.

Бен дори не направи опит да разшифрова тайнственото послание и продължи нататък. Не след дълго стигна до последните три страници на тетрадката. Те бяха идентични, ако не се броеше различното разположение на напълно лишените от смисъл буквени групи — по една на всяка страница. Той внимателно ги разгледа. В горния край на всяка от страниците беше изписано: „Онзи, който търси, ще намери“. Възприел ги като лично предизвикателство, Бен промълви:

— Или „онзи, който търси, ще се окаже безнадеждно загубен“.

Под този надпис беше добавена латинската сентенция Cum Luce Salutem . Със светлината идва спасението. По-надолу бе загадъчното съчетание от букви, различно на всяка страница. На първата то изглеждаше така:

FIN

A TI

L L D S

M. L. R

Втората изглеждаше така:

FIN

E U E

АС А

M. L. R

А съдържанието на третата беше подредено по следния начин:

FIN

L RO

E ’ NG

M. L. R

Последните три букви във всяко от съчетанията приличаха на инициали. Дали R означаваше Райнфелд? Но малкото му име бе Клаус, а и другите две букви ML също не се връзваха.

Ами буквените съчетания над M. L. R? Бен отчаяно се облегна назад и отправи поглед в пространството. Винаги бе мразил кръстословиците. Една нощна пеперуда започна да пърха около светлината на лампата, кацна от вътрешната страна на абажура и запълзя по плата.

В съзнанието му изведнъж се появи сентенцията, която беше прочел преди малко: Със светлината идва спасението.

Грабна тетрадката и сгъна трите страници така, че странните буквени съчетания да се наредят едно под друго. Вдигна ги срещу светлината на лампата и със смайване установи, че те са се превърнали в ясни думи. Взети заедно, тези думи гласяха:

FIN

L’EAU ROTIE

LE LAC D’SANG

M. L. R

КРАЙ

ПЕЧЕНАТА ВОДА

КЪРВАВОТО ЕЗЕРО

М. Л. Р

От това май ще излезе нещо , помисли си той.

Или пак нищо!

Добре, а сега да ги анализирам поотделно. „Край“: това може би означава край на записките. За нищо друго не можеше да се сети. Но тази дума все пак беше далеч по-разбираема от „печена вода“ и „кърваво езеро“. Разтърка очи и прехапа устни. С усилие на волята потисна желанието си да накъса бележника на ситни парченца. Преглътна в опит да се успокои и отново заби очи в тайнствения текст.

Но ако това бе някаква безсмислица, защо се повтаряше на три последователни страници?

Подобно на повечето самоуки лингвисти говоримият френски на Бен беше далеч по-добър от писмения. Но доколкото стигаха познанията му по френска граматика, изразът „кърваво езеро“ би трябвало да се пише LE LAC DE SANG, а не LE LAC D’SANG. Една важна буква липсваше. Дали беше грешка? Едва ли. По всичко личеше, че думата умишлено е изписана така. Но защо? Той напрегна мозъка си. Сякаш авторът си играеше с формите и буквите, компенсирайки липсата на букви. Но защо да го прави?