Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

На тринайсет, когато заряза училището, се роди и привързаността му към католицизма. Беше силно привлечен от по-жестоките образци на християнската традиция: короната от тръни и кървящите рани на Христос, пироните, с които крайниците му бяха приковани към кръста. За да може да се запознае с приятно зловещата история на християнската църква, Франко положи усилия да се раздели с неграмотността. Един ден попадна на книга, която описваше гоненията на еретиците от средновековната инквизиция. В нея прочете как през 1210 г. водачът на църковната армия превзел една катарска крепост и заповядал да бъдат избодени очите на стотина еретици, след което да им отрежат ушите, носовете и устните и да ги развеждат около други укрепления на еретиците за назидание. Момчето бе дълбоко впечатлено от ужасяващите наказания. Нощем, отворило широко очи в мрака, то си представяше, че взема участие в тях.

Франко се влюби в религиозното изкуство. С готовност извървяваше пеша километрите до близкото градче, в чиято обществена библиотека се съхраняваха десетки мрачни литографии, изобразяващи религиозното потисничество. Любимата му картина беше „Каруца със сено“ на Йеронимус Бош, рисувана в края на XV век. Тя показваше изстъпленията на страховити демони, които разчленяваха с копия и брадви телата на нещастните си жертви. Но това, което го възбуждаше най-много, беше голата жена между тях. Сластната му възбуда не се дължеше толкова на голото женско тяло с отвратителна черна жаба върху гениталиите, колкото на факта, че жената беше вещица, осъдена да бъде изгорена на клада. Именно този факт караше устата му да пресъхва, а сърцето му да се свива в сладко-мъчително очакване.

Франко си направи труда да изчете всичко, свързано с картината на Бош. Така научи за жестоките гонения, на които Католическата църква подлагала всички жени, заподозрени в съюз с дявола. Това станало в края на XV век, когато папа Инокентий VIII издал прочутата си „Була срещу вещиците“, с която Ватиканът узаконил изтезанията и изгарянията на заподозрените в магьосничество.

Любопитството на момчето беше възбудено до крайност и то продължи да търси публикации с подобна тематика. Така попадна на книгата, известна като „Malleus Malificarum“, или „Чукът на вещиците“ — официалният наръчник на Инквизицията, описващ в детайли садистичните похвати на Божиите служители, които се къпеха в кръвта на еретиците. Тази книга породи у Франко граничещия с насилие ужас от женската сексуалност, широко разпространен сред християните през средновековието. Жената, поддържаща сексуални контакти и изпитваща удоволствие от тях, нямаше как да не е годеница на дявола. Затова трябваше да умре, и то по най-жесток начин. Това най-много му харесваше.

Постепенно Франко се превърна в познавач на кървавото минало на Инквизицията и Католическата църква, която я беше създала. Докато другите се възхищаваха на прекрасните творения на Ботичели и Микеланджело в Сикстинската капела заради самото изкуство, Франко изпитваше дълбоко вътрешно удовлетворение от факта, че тези шедьоври са били създадени по поръчка на Църквата, докато четвърт милион жени в цяла Европа са били изгорени на кладата с благословията на папата. Колкото повече познания придобиваше, толкова по-силно ставаше убеждението му, че приемането на католическата вяра и нейното наследство — мълчаливо или по друг начин, означава съгласие с масовите убийства, войната, потисничеството, изтезанията и корупцията, извършвани в продължение на векове. Той беше открил своето духовно призвание и нищо повече не му трябваше.

Така настъпи 1977 г., когато Франко реши да се ожени за своята отдавнашна избраница Мария, дъщеря на местния ковач. Направи го неохотно, главно за да изпълни желанието на родителите си.

През първата брачна нощ откри, че е напълно импотентен. По онова време това не го обезпокои кой знае колко, защото вече знаеше, че само болката може да му донесе възбуда и удоволствие. Чувстваше се господар на положението единствено с нож в ръка. Така изтече известно време. Той продължаваше да демонстрира пълно сексуално равнодушие към жена си. В крайна сметка Мария не издържа и една вечер, няколко месеца след сватбата, изгуби самообладание.

— Ще си потърся някой истински мъж! — изкрещя тя. — А след това ще разкажа на всички, че съпругът ми е един жалък кастрат!

Вече двайсетгодишен, Франко беше станал здрав и силен като бик. Вбесен от думите на жена си, той я сграбчи за косата и я помъкна към спалнята. Там я зашемети със силен удар, хвърли я на леглото и заби ножа си в плътта й.