Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

Очите му се преместиха върху другия лектор, доктор Дан Райт. От езика на тялото му и от начина, по който я гледаше и усмихнато кимаше на нейните думи, личеше, че този мъж я харесваше. Може би много я харесваше. Изглежда свестен човек, помисли си Бен. Точно такъв, какъвто заслужаваше Робърта: спокоен и уравновесен учен и колега, възпитан в уважение към семейните ценности. От него щеше да излезе отличен съпруг и баща.

Бен въздъхна. Беше изпълнил всичко, заради което пропътува половината свят. Не му оставаше нищо друго, освен да изчака подходящия момент, за да се измъкне навън. Достатъчни щяха да бъдат само една-две секунди, когато тя се обърне с лице към екрана.

Не беше лесно. През последните два дни си беше представял този миг милион пъти. Но сега, когато тя беше пред очите му и топлият й глас галеше слуха му, той не можеше да си представи, че ще излезе от залата и никога повече няма да я види.

Защо трябва да бъде така? — запита се той. Какво щеше да се случи, ако остане? Дали биха могли да опитат, дали не биха могли да живеят заедно? Нима всичко трябваше да свърши?

Да, така е най-добре. Ако наистина я обичаш и мислиш за нея, трябва да изчезнеш оттук!

— … Биологическият ефект от електромагнитната вълна се вижда на диаграмата — продължаваше лекцията Робърта. Дари с кратка усмивка доктор Райт и насочи лазерната показалка към големия екран зад себе си.

Така се оказа с гръб към аудиторията. Сега! Взел своето решение, Бен пое си дълбоко въздух, излезе на централната пътека и бързо се насочи към изхода.

В следващия миг едно червенокосо момиче от последния ред вдигна ръка.

— Доктор Камински?

Робърта се завъртя, очите й потърсиха вдигнатата ръка.

— Да?

— Бих искала да обясните по-подробно връзката между увеличените нива на ендорфина и променящите се клетъчни цикли на Т-лимфоцитите…

Бен отвори вратата на залата и изскочи навън. Студеният въздух го блъсна в лицето.

— Доктор Камински? — прозвуча зад него озадаченият глас на червенокосото момиче.

Но доктор Камински изобщо не чу въпроса. Очите й бяха заковани в изхода.

— Аз… Извинете — окопити се миг по-късно тя, сложи ръка на микрофона и прошепна към смаяния доктор Райт: — Моля те да продължиш, Дан!

После тя скочи от подиума и хукна нагоре по централната пътека. Аудиторията объркано зашумя, младежите протягаха врат и учудено гледаха как доктор Камински спринтира към изхода. Доктор Дан Райт стоеше смаян на подиума.

Бен излезе от просторното остъклено фоайе и с натежало сърце пое по заснежената алея. От оловното небе заваляха първите снежинки. Той вдигна яката на палтото си и пое към широкия площад, около който бяха наредени сградите на различните факултети. В далечния край бяха спрели две таксита със заснежени стъкла. Над главата му прогърмя самолет, току-що излетял от близкото летище. След десет минути щеше да е там, в очакване на полета си.

Робърта блъсна двойната врата и изскочи навън. Очите й бързо откриха далечната фигура, която енергично крачеше към спрелите таксита. Дори за миг не се усъмни, че това беше той. Почти бе стигнал стоянката. Шофьорът излезе от колата и отвори задната врата. Робърта осъзна, че ако той влезе, тя никога повече нямаше да го види.

— Бен! — извика отчаяно тя, но гласът й потъна в грохота на огромен боинг 747 с кленов лист на опашката, логото на канадската авиокомпания, който в този миг прелиташе над Карлтън.

Той не се обърна и Робърта хукна през снега, пързаляйки се с неудобните обувки. Леденият вятър пресушаваше сълзите, които бликаха от очите й. Отчаяно извика името му още веднъж.

— Бен! Не си отивай!

Той чу вика й далеч зад себе си и затвори очи.

В гласа й имаше отчаяние и болка. Сърцето му се сви, той бавно завъртя глава.

Робърта тичаше през пустия площад с разперени ръце, стъпките й оставяха лъкатушеща диря в снега.

— Тръгваме ли, сър? — нетърпеливо попита шофьорът.

Бен не помръдна. Ръцете му останаха още миг върху отворената врата, после я бутнаха обратно.

— Май ще поостана още малко — каза той.

Шофьорът проследи погледа му.

— Няма как да не поостанете — съгласи се с усмивка той.

Бен се обърна и бавно тръгна към приближаващата се фигура. После се затича.

Срещнаха се в самия край на площада и тя се хвърли в прегръдките му. Той я притисна към себе си и я завъртя. После отново и отново.

В косата й блестяха снежинки.

В тази книга се разглежда темата за алхимията като наука и нейното място в историята на базата на проверени и установени факти. Тайнственият Фулканели, когото мнозина смятат за най-големия алхимик в историята на човечеството и пазител на огромни познания в тази област, е реална личност. През последните три столетия научната общност отказва да приеме сериозно постиженията на алхимията, но това отношение е на път да се промени. През 2004 г. на бял свят се появяват алхимични разработки на Исак Нютон — бащата на класическата физика. Учени от лондонския Имперски колеж са на мнение, че най-важните открития в областта на физиката и космологията се дължат именно на алхимическите разработки на Нютон.