Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Не знам какво съм открил.

— Карта е, нали? — сграбчи ръката му тя. — Чертеж! Хрумна ми, докато лежах тук! Как не се досетих по-рано?

Той седна на ръба на леглото и стисна ръката й.

— Наистина е карта. Но те съветвам да забравиш всичко, защото то привлича лошите хора.

— Забелязах — усмихна се Ана.

Помълчаха известно време в изпълнената с ухание стая, после тя вдигна глава и го погледна изпитателно.

— Ходиш ли в Италия, Бен?

— От време на време.

Усетил натиска на ръката й, той бавно се наведе и усети как горещите й устни докосват ухото му.

— Ако някога се озовеш във Флоренция, непременно ми се обади.

Три часа по-късно Бен седеше в луксозния ягуар и за втори път пътуваше към дома на Феърфакс. Не след дълго гумите на лимузината зашумоляха по опадалите листа на спокойния път между редиците бук и чинари, насочвайки се към широкия портал на имението. Небето вече потъмняваше. Отстрани се появиха малките тухлени къщички, които Бен помнеше от първото си посещение. Малко по-нагоре по частната алея колата изведнъж започна да се тресе, поднасяйки надясно. Шофьорът сподавено изруга, натисна спирачката и слезе да види за какво става въпрос. После главата му се появи в рамката на вратата.

— Съжалявам, сър, но спукахме гума.

Бен излезе от колата и пристъпи към вдигнатия капак на багажника.

— Нещо да помогна?

— Не, сър, благодаря. Ще ми отнеме само няколко минути.

Човекът се наведе и започна да развива гайките на предното колело. Вратата на къщичката в съседство се отвори и към тях се насочи усмихнат възрастен мъж с шапка на главата.

— Пирон трябва да е — подхвърли той, извади димящата лула от устата си и се обедна към Бен. — Защо не влезете, докато Джим сменя гумата? Вечер тук става доста студено.

— Благодаря, но предпочитам да изпуша една цигара и да погледам конете.

Старецът закрачи редом с него.

— Обичате ли конете, сър? — попита той, после протегна ръка. — Аз съм Хърби Грийнуд, грижа се за конете на мистър Феърфакс.

— Приятно ми е, Хърби — кимна Бен, облегна се на дъсчената ограда и запали цигара. Към тях по изровената повърхност на поляната се понесоха два коня — единият дорест, другият червеникав. Направиха широк кръг, забавиха ход и спряха пред стареца, пръхтейки с ноздри. Хърби ги потупа по шиите и посочи червеникавия жребец.

— Тоя виждате ли го? Черният принц, трикратен победител в дербито. Но вече е пенсиониран, също като мен. Нали така, момче?

Конят изпръхтя и го побутна с муцуна по рамото.

— Красавец — рече Бен, оглеждайки с одобрение потрепващите мускули на животното. Черният принц се приближи до него и докосна протегнатата му длан с кадифените си ноздри.

— Двайсет и седем годишен е, но още припка като младо жребче — гордо се усмихна Хърби. — Помня го като се роди. Всички мислеха, че няма да оцелее, но момчето се справи, и то доста добре!

В следващия манеж доволно преживяше сиво пони. Бен си спомни за снимката на малката Рут, която му беше показал Феърфакс.

— Дали пак ще може да язди? — помисли полугласно той.

Няколко минути по-късно ягуарът спря на чакъла пред входа на къщата.

— Мистър Феърфакс ще ви приеме в библиотеката след половин час, сър — пристъпи към него мъж с официален костюм. — Моля, последвайте ме.

Прекосиха просторното преддверие, стъпките им звучно отекваха по мраморния под. Личният асистент на Феърфакс го поведе нагоре по извитото стълбище. Половин час по-късно, след като се освежи в една от стаите на западното крило, Бен беше отведен в просторната библиотека с мраморни колони.

Феърфакс тръгна насреща му с протегната ръка.

— Това е прекрасен миг за мен, мистър Хоуп.

— Как е Рут?

— Идвате в най-подходящото време — отвърна Феърфакс. — От последния ни разговор насам състоянието й непрекъснато се влошава. Носите ли го?

— Ръкописът на Фулканели не ви върши работа, мистър Феърфакс — поклати глава Бен.

Лицето на възрастния мъж започна да почервенява.

— Какво?!

— Вместо него ви донесох това — усмихна се Бен и измъкна плоската метална бутилка от вътрешния джоб на сакото си. Забелязал недоумението в очите на Феърфакс, той побърза да добави: — Налях го вътре за по-сигурно.

Лицето на Феърфакс се проясни.

— Еликсирът?! — възбудено прошепна той.

— Приготвен лично от Фулканели — кимна Бен. — Предполагам, че точно това ви трябва.

Феърфакс грабна бутилката и я притисна до гърдите си с плеснали очи.