Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Продължавай.

— Ти си изключително целеустремена личност, Бенедикт, а аз разбрах защо. Разбрах какво те мотивира в работата. Същото, което те е превърнало в алкохолик. Ти си пропит от чувството за вина. Демоните й са се впили в душата ти. И тогава разбрах, че няма да ми откажеш, ако си мислиш, че спасяваш Рут. Защото Рут е много близка до сърцето ти, нали?

— Ако си мисля, че спасявам Рут? — сбърчи вежди Бен.

Феърфакс опразни чашата си и отново я напълни. Лицето му придоби развеселено изражение.

— Името има силен религиозен смисъл, Бенедикт — замислено рече той. — А доколкото съм осведомен, всички членове на семейството ти са били вярващи християни.

Бен не отговори.

— Когато родителите кръщават двете си деца Бенедикт и Рут, това сочи библейски ориентиран избор, нали? Рут Хоуп… Име, наситено с тъжна ирония. Защото за нея надежда не е имало, нали, Бенедикт?

— Как разбра за сестра ми? — вдигна вежди Бен. — В професионалното ми досие не се споменава за нея.

— Млади приятелю, когато имаш пари, можеш да узнаеш каквото пожелаеш. А аз бях любопитен да разбера защо си избрал именно тази дейност. Не детектив, не търсач на информация или откраднато богатство, а търсач на изчезнали хора — най-вече деца. Беше ясно, че искаш да прогониш чувството за вина заради изчезналата си сестра. Така и не успяваш да забравиш факта, че твоята небрежност е причинила смъртта й. Или страдания, по-лоши дори от смъртта. Търговците на роби са известни със своята жестокост. Мъчения, изнасилвания, само бог знае какво са й причинили.

— Доста си поработил, Феърфакс — мрачно го изгледа Бен.

— Аз винаги работя — усмихна се възрастният мъж. — По тази причина бях наясно, че няма как да откажеш да спасиш бедното болно дете, което носи името на изгубената ти сестра. И се оказах прав. Именно тъжната история на моята внучка те накара да ми помогнеш.

— Интересно се изразяваш, Феърфакс. Какво означава история ?

— Разбирай го както искаш — разсмя се домакинът. — Измислица или — ако трябва да бъда откровен — по-скоро измама. Няма никаква Рут, няма никакво умиращо момиченце. И за съжаление никакво изкупление за теб, Бенедикт.

Феърфакс стана, пристъпи към близкия шкаф и вдигна капака на малко ковчеже. В ръцете му проблесна златна обредна чаша.

— Никакво умиращо момиченце — повтори той и очите му замечтано се плъзнаха по изящната златна повърхност на високата чаша. — Само старец, който има една изпепеляваща страст. Нямаш представа какво означава приближаването на края за човек като мен, Бенедикт. Постигнал съм толкова много, притежавам огромно богатство и неограничена власт. Не мога да приема мисълта, че империята ми ще премине в ръцете на незначителни хора, които несъмнено ще я разпилеят и унищожат. Бих умрял като най-гневния и нещастен човек на света… — Вдигна чашата, сякаш за да произнесе тост. — Но сега благодарение на теб моите тревоги са вече минало. Аз ще бъда най-богатият и могъщ човек в историята. Ще разполагам с достатъчно време, за да реализирам мечтите си.

Вратата се отвори и в залата се появи Алекзандър Вилърс. Феърфакс му хвърли многозначителен поглед и кимна. Устните на личния му асистент му се разтеглиха усмивка, а в ръката му мътно проблесна късото дуло на таурус 357 магнум, което той насочи към Бен.

Феърфакс се разсмя и поднесе чашата към устните си.

— Бих искал да пия за твое здраве, Бенедикт — каза той. — Но се страхувам, че земният ти път свърши. Застреляй го, Вилърс!

Вилърс насочи магнума в главата на Бен, а Феърфакс затвори очи и с наслада отпи от златната чаша.

— Преди да ме убиеш, трябва да чуеш нещо — каза Бен. — Това, което току-що изпи, не е еликсирът на живота, а чешмяна вода от банята ти.

Феърфакс свали чашата, по брадичката му се плъзнаха ситни капчици. Блаженото изражение бързо изчезна от лицето му.

— Какво каза? — бавно попита той.

— Много добре ме чу — отвърна Бен. — Признавам, че успя да ме заблудиш. Аз наистина се хванах на лъжите ти. Добра работа, Феърфакс. Почти успя. Ако не беше спуканата гума на колата, благодарение на която се запознах със стария ти коняр, истинският еликсир наистина щеше да бъде в ръцете ти.

— Какво означава това? — попита задавено Феърфакс.

— Хърби Грийнуд работи в имението ти от трийсет и пет години, но не е чувал за никаква Рут — поясни с равен глас Бен. — Ти нямаш деца, Феърфакс, следователно нямаш и внуци. Жена ти е починала бездетна. В това имение никога не е живяло малко момиченце.