Скотт Мариани - Ръкописът на Фулканели

— Не знам как ще ви се отблагодаря! — развълнувано промълви той. — Още сега ще го занеса на Рут. В момента при нея е дъщеря ми Каролайн, която се грижи за нея денонощно. — Замълча за миг, очите му потъмняха от неизказана тревога. — Надявам се, ще ми окажете честта да вечеряте с мен, мистър Хоуп.

— Разбирам, че никак не ви е било лесно — промълви Феърфакс.

Двамата седяха на дългата орехова маса в просторната трапезария. В камината зад гърба на домакина гореше огън, а до нея блестяха доспехите на рицар с високо вдигнат над главата меч.

— Знаех, че задачата ще бъде трудна — продължи възрастният мъж. — Но вие се справихте блестящо, далеч над очакванията ми. Пия за вас, мистър Хоуп — тържествено добави той и вдигна чашата си. — Едва ли имате представа какво направихте за мен!

— За Рут — поправи го Бен.

— Да, за Рут.

Бен остави чашата си и внимателно го погледна.

— Така и не ми казахте откъде научихте за Фулканели и неговата дейност — подхвърли той.

— Дълго търся този еликсир — отвърна с въздишка Феърфакс. — Години наред се интересувам от езотерика и трябва да ви кажа, че знам много за нея. Изчел съм всички книги по темата, проучил съм всички възможни хипотези. Но това не доведе до нищо. Почти се бях отказал, когато попаднах на стар антиквар в Прага. От него за пръв път чух името Фулканели. И разбрах, че той е един от малцината майстори алхимици, успели да разбулят тайната на еликсира на живота.

Бен мълчаливо отпи глътка вино.

— В началото бях убеден, че няма да е трудно да проникна в тайната му — продължи Феърфакс. — Но се оказа обратното. Хората, които наех да свършат тази работа, или изчезваха с парите ми, или умираха. Постепенно разбрах, че срещу мен работят могъщи сили, твърдо решени да попречат на издирването. Обикновените частни детективи не ми вършеха работа. Трябваше ми някой с изключителни качества. Преди да попадна на вас, мистър Хоуп, аз много дълго търсех такъв човек…

— Ласкаете ме — усмихна се Бен.

Прислужниците отнесоха ордьоврите, на масата се появиха старинни сребърни чинии. Капакът върху основното ястие бе отместен и под него проблесна сочен ростбиф. Икономът го наряза на тънки ивици с дълъг сребърен нож, а друг прислужник доля чашите с вино.

— Не бъди скромен, Бенедикт — каза Феърфакс, преглътна залъка крехко телешко и вдигна глава. — Мога ли да те наричам така? Към всичко казано досега ще добавя, че си направих труда да проуча живота ти до най-дребните подробности. Колкото повече научавах за теб, толкова повече се убеждавах, че съм попаднал на подходящия човек. Имам предвид дейността ти в Близкия изток и участието ти в специалните отряди за борба с тероризма в Афганистан. От цялата тази информация разбрах, че имаш репутацията на хладнокръвен човек, който не се спира пред нищо при изпълнението на поставените задачи. Като такъв се проявяваш и в новата си роля — да издирваш изгубени и отвлечени деца. Впечатлих се от желанието ти да наказваш престъпниците, които причиняват зло на невинни хора. Разбрах и още нещо — ти си чужд на корупцията и не си алчен за пари. Бях убеден, че няма да ме ограбиш и няма да се спреш пред трудностите, свързани със специфичната мисия. Същевременно знаех, че нищо не мота да направя, ако беше отказал.

— Знаеш защо приех — въздъхна Бен. — Единствено заради живота на Рут, любимата ти внучка. Но трябваше да ме запознаеш и с рисковете. Би ми спестило доста неприятности.

— Вярвах в твоите възможности — усмихна се Феърфакс. — Страхувах се обаче, че ще отхвърлиш офертата ми, ако научиш цялата истина. Най-важното за мен беше да я приемеш.

— Цялата истина? За какво намекваш, Феърфакс?

— Ще ти обясня — кимна домакинът и се облегна. — Човек с моето положение бързо научава, че хората могат да бъдат… как да кажа… манипулируеми. Всеки си има своята слабост, Бенедикт. В миналото на всеки от нас има някаква тайна, скелет в гардероба… Узнаем ли тази тайна, ние можем да я използваме. Човекът със срамно минало или скрит порок лесно може да бъде подчинен, а още по-лесно онзи, който е извършил престъпление. Но не и ти, Бенедикт. Ти си различен… — Феърфакс доля вино в чашата си и продължи: — Аз не успях да открия в миналото ти нищо, което би ми помогнало да те накарам да приемеш офертата ми, в случай че отначало я отхвърлиш. И тази ситуация никак не ми беше по вкуса. — На устните му се появи хладна усмивка. — Но после моите агенти откриха любопитна подробност от живота ти и аз моментално оцених нейната важност.