Джак Джордан - Точно пред очите ти

Лиза кимна и взе думата:

— Нямаме време да стоим със скръстени ръце, затова снощи наредих да бъде извършена аутопсия и доктор Линг вече е готова, ще се срещна с нея след оперативката. Надявам се, че тя ще успее да хвърли повече светлина върху случая. — Тя отпи от водата си. В стаята беше толкова тихо, че Маркъс чу как течността влиза в гърлото й на три глътки. — Както знаете, миналата вечер направих изявление по телевизията, като помолих, ако има свидетели, да дойдат при нас. Междувременно искам всички полицаи на входа да държат посетителите под око. Всяко съмнително поведение или непознато лице трябва внимателно да се обследва.

Детектив Блейк Кроуч погледна към Маркъс. Маркъс беше новото лице, затова сведе поглед към бележките си.

— Искам да станете приятели на обществото. Говорете с хората при всеки удобен случай, питайте ги какво са чули. Искам всички да сте нащрек, не се знае откъде може да получим съществена информация. След фиаското с Милър този случай трябва непременно да бъде разрешен.

Маркъс огледа стаята. Всички кимнаха разбиращо. Още една история, за която не знаеше нищо.

— Кроуч — обърна се тя към сержант Блейк Кроуч, — изгледай всички кадри от камерите около местопрестъплението по времето на убийството и виж дали няма да откриеш нещо съмнително, кадър с жертвата, а защо не и възможен извършител. Говори с всички търговци в радиус от половин километър от пасажа, питай дали някой не е видял нещо странно. Ако не ме лъже паметта, около магазините по главната улица има апартаменти с изглед към уличката. Разпитай живеещите там дали не са видели, или чули нещо, което може да е от полза. — Тя премести поглед към един униформен полицай.

— Банкс ще ти помогне.

— Разбрано, шефе — отвърна Кроуч.

Един от младите униформени полицаи кимна. Маркъс се опита да свърже лицето с името и да го запомни занапред.

— О’Нийл — продължи Лиза.

Разследващата полицайка Амбър О’Нийл вдигна поглед и примигна с дългите си руси мигли. Сенките под кървясалите й очи показваха, че е била на крак през цялата нощ. Маркъс никога не я бе виждал без грим досега. Така изглеждаше забележително млада. Прекалено млада.

— Иди да разпиташ момчето. Вземи Хюз с теб.

— В дома му ли да проведем разпита, началник? — попита тя.

— Да. Прекалено е уплашен, няма нужда да го водим тук. –

Лиза огледа стаята. — Кембъл?

Маркъс се стегна и посрещна погледа й.

— Искам да научиш всичко за Каси Дженингс. Разбери с какво се е занимавала, какво е харесвала и какво не, дори какво кафе си е поръчвала. Трябва да я опознаеш добре, да разбереш защо някой е поискал да я види мъртва. Полицаят за връзка със семейството днес ще отиде у тях. Не е лошо да си с него и да получиш малко информация от родителите й.

Маркъс се огледа. Тези хора бяха живели в града през целия си живот. Биха могли да разберат всичко за жертвата много по-лесно от него. Нямаше как да не се запита дали не се опитваше да го спъне с тази задача. Работеше с Лиза Елиът вече два месеца, но методите й на работа бяха толкова противоречиви, че не можеше да определи дали целта й е да търси справедливост за жертвите, или по-скоро организира всяко разследване така, че да изпъкне пред шефовете си.

— И още нещо — каза тя и огледа стаята, за да се увери, че всички я слушат внимателно. — Каси Дженингс е била журналистка в местния вестник. Пресата ще се надигне и ще захапе случая веднага, след като се разчуе… един от техните е убит. Ще искат кръв за кръв. Дръжте си устите затворени и оставете журналистите на мен.

Всички кимнаха в съгласие.

— Въпроси? — попита тя с такъв тон, че никой не посмя да се обади. — Добре. Свободни сте.

Полицаите започнаха да се изнизват от стаята един по един, минавайки толкова близо до Маркъс, че той дълго не можа да се измъкне от мястото си. Изчака всички да си тръгнат, после стана.

— Кембъл — каза Лиза точно в този момент, — вземи си палтото.

— Шефе?

— Идваш с мен при доктор Линг.

Той се поколеба, но Лиза го закова със студения си поглед.

— Какво? Предпочиташ да помоля някой друг ли?

— Не, разбира се. Идвам с вас.

— Добре — каза тя и напусна стаята.

Всъщност Маркъс трябваше да й е благодарен. Тя избра да отиде с него на местопрестъплението, а сега щеше да научи всички подробности от аутопсията от първа ръка. Но стомахът му се сгърчи от страх. На пръв поглед, шефът сякаш му помагаше да се докаже като детектив, но под повърхността в действията й имаше нещо гнило. Сякаш търсеше слабите места на подчинения си, за да ги използва в своя полза по-нататък.