Джон Локк - Смъртоносни xopa

Тъкмо се канех да изключа телевизора и да взема душ, ко­гато интересът ми бе привлечен от резюмето на Кортни Армбристър на живо по Си Ен Ен.

Специален агент от ФБР Кортни Армбристър беше мечтата на медиите. Като използваше максимално до­стойнствата на дългата си до раменете кестенява коса, вечно нацупени устни и фигурата си убиец, тя успява­ше да изглежда омагьосваща въпреки сериозността на ситуацията. Кортни беше в задължителния тъмен кос­тюм, предпочитан от ведомството ѝ, макар нейният да бе очевидно шит по поръчка. Под сакото се виждаше бяла блуза и май по-скоро бе копринена, а не памучна. Очите ѝ святкаха гневно срещу камерата и говореше с такова убеждение, та вдъхваше сигурност, че казва истината, цялата истина и нищо друго освен истината.

Само дето в този случай измежду съвършените ѝ, ос­лепително бели зъби излизаха опашати лъжи.

Разбрах, че прикритието действа в пълна сила, кога­то специален агент Армбристър информира аудиторията на Си Ен Ен, че компютрите на ФБР са идентифицира­ли похитителите като бивши съветски агенти, които по­твърдено поддържат връзки с терористични водачи. На екрана зад нея бюрото показа измислени имена и фал­шифицирани образи на мен и Кали. На тези снимки аз бях по-млад, по-дребен и без белег на лицето. Кали бе състарена най-малко с десет години и бяха пипнали носа и очите ѝ по начин, който никак нямаше да ѝ се понрави. Представиха и неверни профили, получени от “секретни източници“, за да покажат, че контролират нещата. Тя каза, че ФБР споделяло тези снимки и документи с ши­роката общественост, за да може тя да е част от процеса. Надрънка куп щуротии, но за редовия телевизионен зри­тел всичко, изречено от толкова привлекателна жена, би изглеждало вярно.

„Докато не получим доказателства за обратното - рече Кортни, - имаме всички причини да вярваме, че Моника Чайлдърс е жива и е държана в плен. Затова молим за вашата помощ. Искаме да сте нашите очи и уши по този случай. Ако видите или чуете нещо, моля ви, обадете се на горещата ни линия. И най-дребното сведение може да помогне да спасим един невинен живот.“

За малко да ме просълзи, честно.

После заговори за белия ван и показа на националната си аудитория снимка на него. Каза, че полицията в цяла­та страна работела по тази следа, но и в това отношение помощ от обществото ще им е добре дошла. Накрая от името на агентите на ФБР и всички пазители на закона Кортни обеща, че похитителите ще бъдат открити и из­правени пред правосъдието. За финал отправи специал­но предупреждение:

„Ако някой има информация относно двамата бивши съветски агенти, моля да се обади на горещата линия на ФБР...“

Телефонът ми отново завибрира и аз отговорих.

- Крийд, ти нечестиви кучи сине, къде дяна трупа?!

Човекът, когото познавах само като Дарвин, едва бе започнал да ми крещи. Каза ми какъв труд им струвало да фалшифицират снимките и да пуснат легендата за из­мислените заподозрени руснаци. Дарвин ме нарече тъп, безотговорен и ми изреди още куп епитети, които биха наранили чувствата ми, ако не бях наясно за неделикат­ната му природа. Така че докато се разтоварваше, аз си пийвах от бърбъна и го чаках да пристъпи към темата, което той в крайна сметка успя да направи.

- Искам да знам поръчителя ти, защото който и да е той, успя да накара системата ни за национална отбрана да забуксува. И не ми разправяй, че е Сал Бонадело, чо­век, според когото софтуер означава ангорски пуловер. - Дарвин замълча, но само за миг. После добави: - Чакам.

- Не мога да ти дам име - отвърнах.

- Не можеш или не искаш?

- Не мога. Но пък хубавото е, че знам как да бъде из­дирено.

- Крийд, чуй ме. Сума глупости натвори през години­те, пред които съм си затварял очите, защото досега пол­зата от теб беше по-голяма от поразиите ти. Ала това вече е прекалено. Не можем да допуснем хакер в системите ни за национална отбрана, нито да позволим ти и хората ти да си разигравате коня и да приемате мокри поръчки от престъпници - изръмжа той. - Как успя да ги надробиш такива? Не, не си прави труд да ми отговаряш. Друго ми кажи: какво мислиш да правиш по въпроса?

- Ще разговарям с едно разсърдено джудже.

- Какво? Ти ненормален ли си? Да не се опитваш да ми кажеш, че джудже те е наело да убиеш жената на доктора?

- Мъничък човек - коригирах се. - Така предпочитат да ги наричат: малки хора.

- Аз пък предпочитам „Виагра“ и чифт хубави цици, ама засега с друг чифт трябва да се оправям - ти и Кали.