Нельсон Демилль - Спенсървил

— Обичам те и винаги съм те обичал. Затова се върнах. Не мога да те прогоня от ума си.

— Проклинам деня, в който те пуснах да си тръгнеш.

— Не го направи ти. Аз си тръгнах сам. Трябваше да те помоля да се омъжиш за мен. — Той я огледа. — Какво щеше да ми отговориш?

— Щях да ти кажа „не“.

— Защо?

— Защото ти искаше да си тръгнеш. Ти беше отегчен, Кийт. Ти гледаше как приятелите ти заминават на война, ти беше като омагьосан от новините за войната по телевизията. И искаше също така и други жени.

— Не.

— Кийт!

— Е… желание и действие са две различни неща.

— Знам, и ти никога нямаше да ми изневериш, ти би се възмутил от живот, пълен със сексуални авантюри. Господи, Кийт, всички други го правеха с кого ля не, само ние — не.

— Не съм много сигурен за теб — опита се да се пошегува той.

Тя се усмихна.

— Разрешаваш ли ми да бъда честна? И аз исках да опитам как е с други мъже. И двамата жадувахме да експериментираме, но не можехме, защото се бяхме посветили един на друг. Бяхме две деца от провинцията, лудо влюбени един в друг, деца, които правеха секс и се чувстваха виновни от това, но желаеха да го правят и с други хора и поради това се чувстваха още по-виновни. Това, което искам да ти кажа, е че в някои отношения ние бяхме повече от женени.

— Мисля, че си права. — Той се усмихна. — Значи искаше да опиташ и с други мъже?

— Понякога. Изчервявам ли се?

— Малко. — Той се замисли за момент, после попита: — Как трябваше да постъпим?

— Не трябваше да правим нищо. Светът го направи вместо нас. На нас.

— Права си. Но защо не се събрахме?

— Ти не би приел миналото ми с други мъже.

— Вярно, нямаше. А ти?

— При жените е по-различно. Просто исках да те измъкна от системата ти.

— Е, измъкнах се.

— Аз също. Никога не съм имала друга връзка, откакто се ожених — добави тя.

— Пет пари не давам и да си имала. Ти заслужаваш да си го направила поне веднъж.

— Не, изслушай ме. Аз съм старомодна до безпомощност. Но във вашия случай, Ландри, ще направя изключение.

— Е… в момента желая точно това. Но… ние трябва да разберем последиците, ако…

— Кийт, пет пари не давам за последиците. Ние си изяснихме миналото и това беше единственото, което ни оставаше да направим. А сега ме люби, пък бъдещето да върви на майната си.

Той я улови за ръката и я поведе към стълбището. Сърцето му биеше лудо; боеше се да не звънне телефонът, боеше се, че телефонът няма да звънне.

Дори не си спомняше как се добраха до спалнята, но вече бяха вътре с включена лампа. Ани изглеждаше нервна.

— Искаш ли нещо за отпускане? — предложи той.

Тя явно не го чу и продължи да се оглежда, после погледна в единия от гардеробите — той го беше оставил отворен. И двамата видяха висящия кобур, бронираната жилетка, ножа, униформата и карабината М–16.

— Виждам, че знаеш как да поддържаш стаята подредена — каза тя.

— Аз съм ерген-подредник.

Замълчаха неловко, гледаха се — и двамата вече бяха изчерпали незначителните си реплики. Тя измъкна пуловера от джинсите си и каза:

— Е, аз ще разчупя леда.

Свали пуловера през главата си и го захвърли настрани, после разкопча сутиена си и го пусна на пода.

— Така добре ли е?

Тя протегна ръце и той ги пое. Тя сложи ръцете му върху гърдите си и той ги погали, усети как зърната й набъбват.

Тя разкопча ризата му и прокара ръце по гърдите му.

— И ти усещаш същото, Кийт, нали?

— И ти.

Тя притисна гърдите си о неговите, целунаха се. Тя смъкна ризата му и без да спират да се целуват, разкопча и смъкна джинсите си заедно с бикините си. Насочи ръката му между бедрата си и той усети влагата й.

Тя отстъпи назад, седна на леглото и смъкна обувките си, чорапите, джинсите и бикините. После, останала съвършено гола, го загледа и се усмихна.

— Това не е ли сън?

И внезапно се изправи и стремително го прегърна.

— Обичам те.

Той я вдигна и я отнесе на леглото, положи я върху одеялото с крака върху ръба, после се приведе над нея и й целуна по гърдите, по корема, приклекна и прокара език по вътрешната гладка страна на бедрото й и тя разтвори крака, за да го улесни. Ани изпъна гръбнака си и той пъхна длани под полукълбата й и зарови лице още по-дълбоко между бедрата й.

След малко бавно се изправи и свали колана и панталоните си.

Тя лежеше върху леглото и дишаше тежко. Плъзна се назад, намести глава върху възглавницата и го загледа как се съблича. Не откъсваше поглед и от най-малкото му движение. Когато се наведе над нея, тя хвана ръцете му.