Нельсон Демилль - Спенсървил

Тя огледа събраните и продължи:

— Някои от жертвите на Бакстър тази вечер са тук, някои не желаят да разкрият самоличността си, и аз уважавам правото им на избор. Някои са решили да се изкажат пред нас. Така че от този момент нататък вече няма ме слушате. Само ще ви представя първия доброволец и тя ще може да разкаже историята си. — Гейл се загледа в първия ред и кимна.

Привлекателна млада жена колебливо се изправи. Видът й ясно говореше, че би дала много, стига да може да се намира навсякъде другаде в този момент, само не и на това място. Тя се насочи към подиума. Гейл я приветства с топла прегръдка и й прошепна нещо, докато я съпровождаше до микрофона.

Жената остана безмълвна в продължения на няколко секунди и на Кийт му направиха впечатление бледостта и уплахата й. Тя няколко пъти се прокашля, после започна:

— Казвам се Шери Коларик и съм сервитьорка в заведението „Парк енд Ийт“ в града.

Шери Коларик отпи от чашата с вода, после хвърли бърз поглед към Гейл, която окуражаващо бе останала до нея, и продължи:

— За пръв път се сблъсках лично с Бакстър, когато преди половин година той дойде в квартирата ми да си прибере парите за няколко просрочени глоби за неправилно паркиране. Знаех, че дължа пари, но в момента не разполагах с такава сума и му го казах. Стори ми се странно, че лично самият шеф на полицията ще се вдигне да ме посети в квартирата ми… Искам да кажа, че до този момент не го бях виждала, но знаех как изглежда, защото ни беше редовен клиент в заведението. Никога до този момент не ми се бе налагало да го обслужвам, защото той винаги беше сядал на масата на една колежка — няма да й казвам името, но той сядаше на нейна маса, защото излизаше с нея.

Това предизвика оживени коментари в тълпата, защото всички знаеха, че Бакстър е женен. Кийт обаче беше наясно, че нещата ще се влошат още повече — или да станат още по-добри, в зависимост от гледната точка.

— Веднъж това момиче беше взело почивен ден и той седна на моята маса. Не каза много, само посочи табелката с името ми… нали знаете, върху лявата ми гръд, и каза: „Шери. Много подходящо име за нея. А другата как се казва?“

Разнесе се непринуден смях и Шери се усмихна смутено, но след секунди всички се успокоиха и тя продължи.

— Така или иначе, след няколко седмици той дойде и позвъни на вратата ми с настояване да си платя глобите. Пуснах го вкъщи и разговаряхме. Опитах се да му обясня, че в момента не разполагам със сумата, но скоро ще получа заплата и тогава ще се издължа. Но той ми каза, че я иска на момента или ще трябва да ме арестува. Каза, че ако ме арестувал, едва на следващия ден съм щяла да мога да се видя със съдията и щяло да се наложи да прекарам нощта в ареста. Каза ми, че всеки затворник трябва да бъде претърсен и трябва да вземе душ, и че ще се наложи да облека затворнически дрехи. По-късно разбрах, че за такива провинения като неплатени глоби за неправилно паркиране човек не го арестуват, но тогава, в онзи момент, бях истински изплашена.

Кийт бе виждал злоупотреби с властта по целия свят и изпитваше особена неприязън към мъжете, които използваха служебното си положение или оръжието си, за да плашат беззащитни жени с цел получаване на сексуални услуги, накъдето без съмнение отиваше историята на Коларик.

Шери продължи разказа си и след минута стигна до неизбежната точка.

— И тогава… аз… му предложих… да спя с него…

Тълпата беше абсолютно безмълвна.

— Искам да кажа… не твърдя, че той повдигна темата… но имах чувството, че… че ме води натам… и както вече казах, бях страшно изплашена, направо съсипана. Искам да кажа, не претендирам, че съм света вода ненапита или нещо от този род, имала съм няколко интимни приятели, но те бяха хора, които харесвах, и никога не съм го правила за пари или с човек, когото не харесвам… но не виждах никакъв друг изход от ситуацията. И тогава… му предложих и той прие. Каза, че ще ми даде парите, но че това било заем, и ми каза да си сваля дрехите, за да видел дали залогът ще му хареса.

Тази забележка предизвика колективно ахване и Шери сведе глава, но после я вдигна, пое си дълбоко дъх и огледа смело хората. Кийт усети, че това не е репетирано: жената наистина беше смутена, уплашена и смела едновременно. Можеше само да се досеща за мотивите й да се разголи така пред публиката, но предположи, че това има повече връзка с личното отмъщение, отколкото с желанието за съдебна справедливост. Но какво всъщност значение имаше това?