Нельсон Демилль - Спенсървил

— Добре дошли на срещата, за която се надявам, че няма да бъде последната от този род. Целта й е съвсем проста — да изследваме начините, които да осигурят появата на чисто, отговорно и компетентно управление на града и областта. — Тя хвърли поглед към Кийт и продължи: — Точно както беше преди доста години. Управление, което да отговаря на нашите нужди и вярвания.

Хвърли му един бърз поглед и продължи, без да се разпростира върху ценностите и вярванията.

Докато Гейл говореше, на Кийт му хрумна, че без значение дали Клиф Бакстър ще продължава да е шеф на полицията, или не, Клиф Бакстър си остава Клиф Бакстър. И след като знаеше добре как работят малките градчета, Кийт беше сигурен, че областният шериф, след като беше рода с Бакстър, просто ще направи копелето свой заместник със заплата един долар годишно и той ще продължава да се перчи със значката и револвера си.

— Като член на градския съвет — продължи Гейл — и, мисля, единственият официално избран представител на властта тук, искам да знаете, че аз разпратих покани на всички останали официално избрани представители на властта в града и областта, но техният отговор беше да свикам съвместна среща на градския съвет и областните представители. Така че не мисля, че някой от тях присъства тук. — Тя се огледа и каза: — Ако някой от вас все пак е дошъл, моля да се изправи и да дойде при мен. Има място.

Никой не се изправи. Кийт беше впечатлен от майсторството на Гейл да завладява аудиторията си.

— Помолих редакцията на „Спенсървил Газет“ да изпрати репортер тази вечер. Дошъл ли е някой? — Гейл повторно огледа църквата. — Не? Възможно ли е това да бъде само защото вестникът е собственост на фамилията на кмета, или защото „Бакстър Мотърс“ са най-големият рекламодател?

Няколко души се изсмяха и заръкопляскаха.

Кит виждаше, че Гейл изпитва наслаждение от натриването на носа на няколко от местните знаменитости, и беше сигурен, че тя е наясно, че си създава повече врагове, отколкото приятели в обществото.

Гейл можеше да послужи като искра за революцията, но нито тя, нито Джефри щяха да я поведат или да имат някакво място във властта, при който и да е нов режим. В действителност те щяха да си останат изгнаници, бедни и без приятели, откъснати от родните си корени, отчуждени от по-големия свят, за чиято поява съдействаха, странници в странна земя. По някакъв начин двамата напомняха на Кийт за самия него.

Гейл продължи речта си още минута в общ план, след което навлезе в конкретни случаи, като започна с шефа на полицията Клиф Бакстър.

— При моите контакти с Бакстър аз открих, по мое мнение, че той е некомпетентен и с диктаторски наклонности. Не е необходимо обаче да приемате думите ми на вяра. Тази вечер тук са дошли няколко души, които склониха доброволно да споделят с нас собствените си истории с Бакстър. Някои от разказите им ще ви стъписат. На тези хора, ваши съседи, им беше нужен голям кураж, за да се изправят тук пред всички вас. Повечето от това, което ще чуете, не допринася за авторитета на разказвачите, но те са решили да допринесат, с каквото могат за себе си и обществото. Те ще ви разкажат за корупция, подкупи, тайно фиксиране на цени при офериране, нарушения при гласуване, и, както вече ви казах, злоупотреба с властта за получаване на сексуални услуги.

Гейл знаеше кога да направи пауза и да се заслуша в раздалото се мърморене на гражданите на Спенсървил. Въпреки факта, че всичко, което Гейл казваше и щеше да каже, по всяка вероятност беше вярно и че същото важеше и за хората, на които им предстоеше да се изкажат, Кийт имаше чувството, че присъства на съд над вещици през седемнадесети век, където свидетел след свидетел се изправят и разказват истории за един от съседите си. Единственото нещо, което отсъстваше, беше защитникът.

Гейл направи още няколко забележки, после разказа собствената си история — как Клиф Бакстър събирал незаконно досие за нея — и завърши с думите:

— Аз завеждам граждански иск срещу него и ще изискам това досие да стане публично достояние. Нямам какво да крия, нито от какво да се срамувам. Миналото ми е известно на мнозина от вас и аз ще се оставя на вас да прецените що за човек съм. Аз нито мога, нито ще се оставя да бъда шантажирана. Освен това съм замислила завеждане на углавно дело срещу господин Бакстър и съм разговаряла с областния прокурор на тази тема. Ако не мога да получа правосъдие в окръг Спенсър, ще отида в Кълъмбъс и ще говоря с генералния прокурор на щата. Правя го не за себе си, но за всеки, който е бил подложен на незаконно разследване и незаконно събиране на информация за него от страна на шефа на полицията.