Нельсон Демилль - Спенсървил

— Никога не ми е идвало на ума — отвърна Мартин. — Да нямаш нужда от кон?

— Мисля, че няма да е зле да пояздя. Да минава времето, нали разбираш.

— По дяволите, не е необходимо да купуваш кон. Те ти създават главоболия повече и от балировачка. Просто идвай и си извеждай, когато ти се приязди. Децата яздят само по уикендите и празниците.

— Благодаря ти, но искам да си плащам.

— Стига глупости, конете просто имат нужда да се раздвижват. Ще им направиш и на тях, и на мен добра услуга. Само ги пой и ги изтривай хубаво след езда, и им хвърляй понякога по малко фураж. Сивият скопец е много кротък, ама се дръж по-настрана от младата кобила, хвърля къчове. — Той се изсмя. — Както и при нас.

— Видя ли те още веднъж да се прехласваш по пощаджийката, ти ще си скопецът — коментира Сю.

— Благодаря ви много за кафето — влезе в тона им Кийт. — Ще имате ли нещо против, ако взема сега някой кон?

— Давай, не се притеснявай. Сивият се казва Уили, кобилата е Хили. Хили и Уили. Децата ги кръстиха така.

Кийт излезе, отиде в конюшнята и изкара двата коня.

Сивият не беше особено активен, но младата кобила беше жизнерадостна. Той я оседла и я изведе от двора. Възседна я и потегли към фермата, през пътя, а оттам към гористия район, през който между фермата му и другата западно от нея минаваше малка рекичка.

Беше почти пресъхнала. Той се запъти по коритото й на юг, към Рийвз Понд.

Беше тихо; разнасяше се единствено ромоленето на ручея и чирикането на птиците. Беше чудесно. Баща му никога не бе държал коне, а и по-голямата част от фермерите не го правеха, защото това струваше доста пари, а ползата от тях беше почти нищожна. В сегашно време всяка печалба на фермерите отиваше за покупката на шумни машинарии, които не оставяха на човек време за размишления. Кийт обичаше да усеща животното под себе си, топлината му и движението му, пръхтенето и цвиленето; а миризмата определено беше по-приятна от тая на изгорелите газове.

Двамата с Ани от време на време бяха вземали коне под наем и бяха яздили до някое уединено местенце, където можеха да се любят. Бяха се шегували, че единственото място, където не са го правили, е на гърба на кон. Кийт се зачуди дали е възможно.

Остави кобилата да го води — тя беше доволна да следва хода на коритото.

Беше наясно, че каквито и мисли да бе имал да прекара остатъка от живота си тук, това нямаше да е възможно, докато Бакстър се навърташе наоколо. Той бе позволил на Бакстър да го подмами, а това беше лоша стратегия.

Замисли се над целта си, която не беше да предизвика Клиф Бакстър на дуел, а да накара Ани Бакстър да разговарят. Ако не нещо друго, искаше му се да си поговорят още веднъж, но този път поне час-два, и да си изяснят всичко помежду си. Никога не го бяха правили в писмата си. Кийт чувстваше, че не би могъл да продължи живота си, докато не си изясни как и защо се бяха разделили.

Следващата точка от програмата щеше да бъде, разбира се, да види дали искат пак да бъдат заедно. Той смяташе, че тя иска, и мислеше същото и за себе си.

Клиф Бакстър очевидно беше пречка за осъществяването на плана му, но за всички замесени в случая щеше да е по-добре, ако Кийт просто го заобиколеше, отколкото да го елиминира. Такъв беше съветът, който той даваше на всеки млад офицер от разузнаването, когато го изпращаше на опасна акция.

Рекичката се разширяваше и дърветата почваха да оредяват; след няколко минути Кийт стигна до езерото. Никой не се къпеше и не ловеше риба, езерото изглеждаше запустяло. В детските си години през лятото много обичаше да идва на това място, да пуска хартиени лодки, да лови риба и да плува, а през зимата хората палеха огньове по брега и караха кънки или пробиваха дупки в леда и ловяха риба.

Той дръпна поводите наляво и тръгна покрай калния бряг.

Ако това наистина беше акция във вражеска страна, щеше да е сравнително лесно да отнеме вражеското притежание и да избяга с трофея. Но не беше същото като да се измъкнеш от вражеска страна със списъка на кодовете или някой беглец. Не, този проблем имаше друго измерение.

Ани . Това не беше разузнавателна операция, това беше просто едно старомодно крадене на чужда невяста, не по-различно от онова, което племената и клановете бяха вършили в миналото. Но в това общество човек първо трябваше да се увери, че чуждата съпруга ще тръгне доброволно с него.

Хрумна му, че нито той, нито Ани, разделени или поотделно, не могат да си позволят Клиф Бакстър да ги преследва през останалите години от живота им.