Нельсон Демилль - Спенсървил

— Наистина ли? Брей! Това да не те ядоса?

Кийт не отговори, или поне си помисли така. Вече не можеше да различи дали само мисли, или изрича мислите си на глас.

В стаята за дълго сякаш се възцари тишина, после Гейл се обади пак:

— Искам да кажа, ако нямаш никаква друга работа тук, ако не мислиш да правиш каквото и да било с живота си след покоряването на шибания свят… спаси тази жена.

Кийт направи опит да се отлепи от пода.

— Мисля, че трябва да тръгвам.

— Няма да стане — обади се Джефри. — Оставаш да спиш тук. Та ти дори не можеш да намериш входната врата.

— Не, трябва да тръгвам…

— Темата приключена — заяви Гейл. — Всички теми приключени. Никакви такива дрънканици. Спокойно, момчета. — Тя подаде цигарата на Джефри, после се изправи, смени касетата и започна да танцува под звуците на „Хонки Тонк Уоман“.

Кийт я наблюдаваше в примигващата светлина на свещите. Тя беше грациозна, а тялото й улавяше вярно ритъма на музиката. Самият танц нямаше голяма връзка с еротиката, но бе минало много време от последната му близост с жена и той усети познатия пламък в слабините си.

Джефри изглеждаше безразличен към изпълнението на жена си и се съсредоточаваше върху пламъка на свещта.

Кийт се извърна от Гейл и помогна на Джефри да гледа в свещта.

Не знаеше колко време е минало, но в един момент усети, че касетата пак е сменена, и в момента се въртяха „Звуците на тишината“, а Джефри декларираше, че това е последният музикален съпровод към марихуаната, после Кийт усети Гейл да се настанява срещу него на пода, отново с цигара в уста.

Тя заговори сякаш на себе си.

— Спомняш ли си онези дни, когато нямаше сутиени и прозрачни блузки, когато се къпехме голи и правехме групов секс, и нямаше болести-убийци, и никакви задръжки, когато нямаше никакви правила за сексуално поведение, а само мъже и жени, които наистина се обичаха? Спомняш ли си? Защото аз не съм го забравила. Господи, какво се е случило с нас?

В стаята, изглежда, не знаеха отговора на въпроса й, защото никой не отговори.

Съзнанието на Кийт не беше много в ред, но той си спомняше и по-добри дни, макар че вероятно представата му за по-добро се различаваше от тази на Гейл или Джефри. Работата просто беше там, че нещата навремето бяха по-добри, и сърцето му внезапно изпита мъка от чувството на загуба, носталгия и сантименталност, донякъде пробудени от канабиса, донякъде от вечерта, и частично, защото това беше вярно.

Гейл не му се предложи, което беше истинско облекчение, защото той не беше уверен какво ще каже или как ще постъпи в този случай. Вечерта приключи с унасянето му в сън на дивана — по бельо и наметнат с одеяло. Портърови се качиха наборния етаж в спалнята си.

Благовонията догоряха, свещите угаснаха, поредният албум на Саймън и Гарфънкъл свърши, а Кийт лежеше в спокойния мрак.

На разсъмване стана, облече се и си тръгна преди Портърови да се събудят.

В петък вечерта, няколко дни след вечерята у Портърови, в съгласие със спомените си от фермерското време Кийт Ландри реши да отскочи до града.

Сложи си панталони и спортна риза, качи се в колата и се запъти към Спенсървил.

През изминалите няколко дни не бе видял и следа от Ани, но това не беше в резултат от липса на наблюдение от негова страна. Бе прекарал цялото време в дома си, винаги на една ръка разстояние от телефона, беше проверявал пощенската си кутия по няколко пъти на ден и бе наблюдавал колите, преминаващи покрай къщата му. Накратко, той се бе превърнал в болен от любов възрастен мъж. Усещането не беше съвсем неприятно.

Предния ден бе видял една синьо-черна патрулна кола от Спенсървил да минава по обед, а сутринта пък беше видял бяло-зелената кола на областния шериф. Шерифската кола можеше да е на случайна обиколка, но градската полицейска машина беше на доста голямо разстояние от предвидения радиус на действие.

Така или иначе, той криеше блейзъра си от чужди очи и не знаеше дали не са открили новия му автомобил, освен ако, разбира се, не бяха открили името му чрез Бюрото за МПС.

На този етап всичко това представляваше малко тъпа игра на котка и мишка, но Кийт беше наясно, че тя съдържа в себе си потенциала за конфронтация.

Подкара по главната улица, която беше доста по-спокойна отколкото в спомените му за петъчните вечери. В онези дни петък беше обявен за пазарен ден и в задънената улица северно от сградата на съда се събираше голям фермерски пазар. Сега всички, включително и фермерите, купуваха повечето от хранителните си продукти в супермаркетите, добре опаковани.