Нельсон Демилль - Спенсървил

— Законът и редът са неговото задължение — подметна Кийт.

— Да — съгласи се Джефри, — но аз ще ти кажа още нещо — и в тази област той не е съвсем изряден. Тук престъпността е все още ниска, но нещата вече започват да се влошават. В града вече плъзват наркотици — не добрата стара трева, а „твърда стока“ — а Бакстър и хабер си няма откъде идва дрогата, кой я продава или кой я купува. Природата на престъпниците и престъпленията се е променила, но Бакстър си е все същият както преди двайсет години. Битовото насилие се е повишило, вече имахме няколко кражби на коли, до този момент имаме две изнасилвания за тази година, а скоро някаква банда от Толедо гастролира и обра банката на Мерцедес. Щатската полиция ги залови, не Бакстър. Както и да е, щатът предложи да проведе курс на специализирано обучение на спенсървилския отряд, но тъй като не беше мандатно, Бакстър го отказа. Той не иска никой да разбере до каква степен са некадърни или корумпирани и гестапото, което той ръководи, и шефът му.

Кийт не отговори. В действителност на него му се искаше да вярва, че Клиф Бакстър просто е грубо, но ефективно ченге. Долен човек, но кадърен полицейски шеф, отдаден на общественото спокойствие и безопасност. От друга страна обаче инцидентът на паркинга на супермаркета и редовните полицейски обиколки покрай къщата му със сигурност бяха доказателство, че си има работа с корумпирана полиция.

— Бакстър стоварва вината за тази престъпна минивълна върху наркотиците и донякъде има право. Но той също така обвинява училищата, родителите, телевизията, МТВ, филмите, музиката, компютърните игри, модните списания и т.н. Добре, за някои неща може и да има право, но той не вижда връзката между престъпността и безработицата, юношеската скука и отсъствието на всякакви възможности за реализиране, както и липсата на стимули.

— Джефри, кога е било в провинциална Америка да е другояче? — коментира Кийт. — Може би една безкомпромисна полиция е точно онова, от което се нуждае градът. Виж, възможно е прогресивните решения да проработят в града, но това тук не е Кълъмбъс или Кливланд, приятелю мой. Тук имаме нужда от решения, специфични за малките градчета, а вие, момчета и момичета, се нуждаете от връзка с действителността.

— Виж, ние непрекъснато поддържаме връзка с действителността — намеси се Гейл. — Вече не сме онези тесногръди фразьори, каквито бяхме. Но от това проблемите не се променят. Грижа ли те е за града в крайна сметка, или не?

Кийт се замисли, после каза:

— Да, това е родният ми град. Мислех си, че нещата не са се променили много и че мога да намеря малко тишина и спокойствие, но доколкото разбирам, вие двамата няма да ме оставите да ходя на риболов.

Гейл се усмихна.

— Старите революционери не си отиват току-така като старите войници, Кийт. Те просто си намират нова кауза.

— То си личи.

— Според нас Бакстър е уязвим, защото има няколко опасни за кариерата си проблема, от които искаме да се възползваме.

— А може би той има нужда само от един добър съвет и обучение за развиване на чувствителността му. Нали точно това е, което прогресивни люде като вас предлагат на престъпниците? Защо да не го пробвате и върху ченгета?

— Знам, че ни пробваш, и си добър в това, но също така знам, че си интелигентен човек. Ти знаеш, или скоро ще го разбереш, че Клиф Бакстър е неспасяем случай в професионално, духовно и всякакво друго отношение. Господи, и той го знае. И започва да се изнервя също като заловен в капана плъх, и това го прави двойно по-опасен.

Кийт кимна и се замисли. „И със сигурност не го прави по-добър съпруг.“

— Считаме, че е крайно време да го изритаме от работното му място. Нуждаем се от морална победа, нещо, което да галванизира общественото мнение. Кийт, човек с твоя опит…

— Ти нямаш никаква представа за опита ми — прекъсна я той. — Всичко, което съм споделил с вас на тази тема, остава между тези четири стени.

— Добре — кимна тя. — С твоята интелигентност, умения, чар ти можеш много да ни помогнеш. Ще се радваме много, ако се присъединиш към нас.

— Кои сте тези „вие“?

— Просто група реформатори.

— Трябва ли да ставам член на Демократическата партия?

— Господи, не! — изсмя се Джефри. — Нямаме нищо общо с никаква партия. При нас има хора от всякакви партии и класи. Имаме свещеници, бизнесмени, учители, фермери, домакини — по дяволите, почти цялата фамилия на Ани е при нас.

— Наистина ли? Чудя се на какво ли прилича вечерята в Деня на благодарността във фамилията Бакстър.