Нельсон Демилль - Спенсървил

Някъде година и половина по-късно Джефри му беше писал във Виетнам — беше взел адреса му от майка му, която беше истински щастлива да го даде на един от приятелите на сина си. Кийт очакваше примирително писмо с протегната за извинение ръка и със загриженост за съдбата му на фронта и вече подготвяше в ума си развълнуван отговор, докато отваряше плика. И прочете: „Драги Кийт, уби ли деца днес? Води си статистика на всички жени и деца, които застрелваш. Армията ще ти връчи медал.“ И така нататък, все в този дух.

Кийт си спомни, че в онзи момент беше не толкова оскърбен, колкото вбесен, и ако само можеше да зърне Джефри, със сигурност щеше да му пръсне черепа. Сега обаче ясно си даваше сметка колко далеч ги бе отвел пътят на безумието в онзи период.

Изминало обаче беше четвърт столетие, Джефри се бе извинил и Кийт бе приел извинението; явно и двамата вече бяха други хора.

Тази мисъл го наведе на мисълта за Ани. Тя бе отишла да следва в университета, после се бе разходила из Европа, беше се омъжила, бе родила деца, бе живяла с друг мъж двадесет години, бе празнувала двайсет Коледи, рождени дни, годишнини и хиляди закуски и вечери с него. Кийт Ландри и Ани Бакстър със сигурност имаха общо помежду си толкова, колкото той и Джефри Портър. От друга страна, той не беше спал с Джефри Портър в продължение на шест години. Кийт се захили мислено над сравнението си.

— Хей, Кийт, да не изключи? — обади се Гейл.

— Не… просто…

Джефри се изправи, отиде до печката и каза:

— Готово е.

После разсипа задушеното в три блюда и успя да ги пренесе до масата, без да ги изтърве. Гейл наряза хляба и гордо заяви:

— Домашен е.

Започнаха да се хранят. Хлябът имаше дъха на фуража, с който Кийт бе хранил животните в детството си, но задушеното беше добро.

За десерт имаше домашно приготвен пай с ягоди, който също не беше лош, но ароматът на билковия чай напомни на Кийт за места в Азия, които изобщо не искаше да си спомня.

— Джефри каза ли ти, че съм в градския съвет? — попита Гейл.

— Да, каза ми. Моите поздравления.

— Е, опонента ми го спипаха в мъжката тоалетна да върти кавал.

— Сигурно се превърна в събитието на годината? — засмя се Кийт.

— Загубила съм броя на мъжете, на които съм въртяла кавали, но това е съвсем друга история.

Всички без съмнение вече бяха здраво пияни, но въпреки това Кийт изпита малко неудобство от забележката.

— Мен никога не са ме спипвали в мъжка тоалетна — продължи Гейл. — Така или иначе, дойде ли ноември, ще се наложи да се боря с една тъпа селянка — някаква си републиканска лейди. Най-лошото, което е вършила някога, е било да носи бяло след Празника на труда.

— Събрали сме се доста хора, които се опитват да обърнат нещата в това градче и област към добро. Имаме план да възстановим центъра на града в историческия му облик, да развием туризма, да привлечем нови инвестиции, да спрем напредването на търговските вериги през областта, да накараме „Амтрак“ да пусне отново пътнически и бързи влакове по жепето, да свържем някоя изходяща артерия от Спенсървил с междущатските магистрали. — Джефри продължи да развива плановете си за възстановяване на Спенсървил и областта.

Кийт слуша известно време, после попита:

— Значи сте се отказали от плановете си да съборите правителството на САЩ?

— Мисли глобално, действай локално — захили се Джефри. — Сега сме деветдесетте.

— Е — отбеляза Кийт, — звучи ми като старомоден призив за развитие от средните щати. Спомняш ли си?

— Разбира се — отвърна Джефри. — Но нашите замисли не се ограничават само с това. Ние сме също така заинтересовани от екология, честно управление, здравни служби и други жизненоважни за живота неща, които надхвърлят тесните рамки на бизнеса и търговията.

— Добре. Защото и аз съм на същото мнение. Всъщност и аз, и вие виждаме едни и същи неща тук и споделяме едни и същи мисли. Но не мислете, че всички хора споделят идеите ви — добави Кийт. — Бил съм къде ли не по света, приятели, и ако съм научил нещо, то е, че всеки народ си заслужава правителството и обществото.

— Надявам се да е така.

— Вие двамата няма ли да спрете с тия философски дебати? — намеси се Гейл. — Ние тук си имаме реален проблем. Градската областна управа е потънала в летаргичен сън, голям процент от служителите са корумпирани, а почти всички са по-тъпи и от задник. — Тя стрелна Кийт с поглед. — Всъщност съпругът на бившето ти гадже, Клиф Бакстър, е в корена на повечето от тия проблеми.