Нельсон Демилль - Спенсървил

Тя се върна в спалнята и Клиф погледна часовника си.

— Хайде, че купонът тече.

— Исках да се измия за теб.

— Не е необходимо да се миеш за онова, което ще правиш за мен.

Той скочи от леглото, отиде във всекидневната и излезе през входната врата. Натисна звънеца и тя дойде до вратата и я отвори; този път беше облякла халат.

— Вие ли сте госпожица Коларик?

— Да.

— Казвам се Клиф Бакстър. Трябва да поговорим. — Той я притисна навътре в бунгалото и затвори вратата.

— Госпожице, имате да плащате глоба от сто долара за неправилно паркиране в града. Тук съм, за да прибера парите или да ви откарам в ареста.

Дори и да си мислеше, че това няма нищо общо с романтиката, Шери Коларик не издаде мислите си, не се изсмя и не обви ръце около врата му.

— Съжалявам, не разполагам с парите в момента — отвърна вместо това тя.

— Тогава трябва да ви арестувам. Облечете се — каза той.

— Не, моля ви, трябва да ходя на работа. Мога да ви платя в петък, след като си получа заплатата.

— Имахте на разположение три месеца, за да си платите глобата. Така че сега ви арестувам. Тръгнете доброволно с мен или ще ви закопчея и ще ви вкарам в ареста както сте сега.

В действителност, когато преди месец тази сцена се бе разиграла в бунгалото й, тя беше в сервитьорската си униформа. Но и в настоящия момент се чувстваше все така безпомощна и оголена, както и тогава. Само че сега тя не дължеше на проклетото копеле сто долара. Оставаше обаче проблемът с колата й, която трябваше да мине годишен преглед, а „Бакстър Мотърс“ можеха да си затворят очите за някои дефекти.

— Вижте, аз работя в „Парк енд Ийт“, нали го знаете, виждали сте ме там, и ако дойдете към петък около обяд, можем да отидем в банката с чека ми. Не можете ли да изчакате?

— Не, госпожице, домъкнал съм си задника чак дотук и няма да се върна в управлението без стоте долара или без вас. Не се опитвайте да се бъзикате с мен. — И той многозначително подрънка окачените на колана му белезници.

— Съжалявам… не разполагам с тези пари и не мога да си позволя да отсъствам от работа… вижте, имам около двайсет долара…

Клиф поклати глава.

Може би с чек след няколко дни…

Няма да стане.

— Имам някакви скъпоценности, часовник…

— Аз не съм някакъв шибан антиквар, аз съм ченге.

— Съжалявам. Не знам какво да…

Той свали белезниците от колана си. Двамата се гледаха втренчено дълго време — и двамата си спомниха момента, когато тя бе проумяла какво трябва да направи.

— Можете ли да ми дадете сумата на заем?

— А аз какво ще получа?

— Каквото искате.

— Вече обядвах.

— Вижте, мога да ви предложа само себе си. Желаете ли ме?

— Искате да ме подкупите със секс?

Тя кимна.

— Добре, нека видим какво имате за залог, преди да взема решение. Съблечете се.

Тя разкопча халата си и го остави да се изхлузи на пода, после издърпа тениската през главата си и я хвърли върху едно кресло. Застана гола по средата на стаята, а Клиф Бакстър направи кръг около нея. Тя зърна издутите му панталони с крайчеца на очите си.

— Добре, госпожице Коларик, вие имате наистина добър материал за залог срещу заема. Коленичете тук. Хайде, паркирай и го лапай, скъпа.

Тя коленичи на килима.

Той разкопча колана с револвера си и го окачи на креслото, после разкопча и колана на панталона си, смъкна ципа, свали панталона и слиповете си.

— Хайде, скъпа, давай.

Тя си пое дълбоко дъх, притвори очи и придърпа с пръст вирнатия високо член към устата си.

— Гълтай — заповяда й Клиф, след като свърши.

После вдигна слиповете и панталоните си, закопча двата си колана и хвърли върху креслото банкнота от двайсет долара.

— Ще се погрижа за глобата, но ми дължиш за четири вноски.

Шери кимна и с пълна уста избъбри:

— Благодаря ти.

Той бе казал същите думи още първия път и през последните десетина пъти вноските си оставаха все така четири на брой.

Клиф не се отличаваше с особена деликатност, но въпреки всичко забеляза, че тя е доста разстроена, и я потупа по бузата.

— Хайде, ще отскоча при теб по някое време на чашка кафе. Трябва да тръгвам.

И излезе през задната врата.

Тя се изправи, влезе в кухнята, изплю се в мивката и си изплакна устата, после побягна под душа.

Клиф Бакстър караше из Спенсървил. Беше доволен от себе си. В настоящия момент имаше подръка две жени, което на първо време му стигаше: Шери, най-вече за орален секс, и една друга жена, с деца, казваше се Джаки, която се мъчеше да кара с парите, които й пращаше мъжът й от Толедо. Джаки имаше чудесна спалня и хубав креват и си я биваше в него. Клиф винаги носеше хранителни продукти, подарявани му в знак на благодарност от местния супермаркет. Хей, я чакай, ами че той имаше и още една жена: своята собствена.