Нельсон Демилль - Спенсървил

Бакстър се приближи до леглото. Тениската се бе набрала до корема на жената, оголвайки слабините й; Клиф се загледа в триъгълника между бедрата й, после впи поглед в едрите й гърди и зърната, напиращи през розовата материя. Надписът върху фланелката гласеше: „Паркирай и яж — Софтбол Тийм.“

Тя имаше добро тяло, добра мускулатура и добра кожа, ако човек си затвореше очите за няколкото пъпки и ухапвания от комари тук-там. Късата й коса, затулваща очите, беше руса, но пубисното й окосмяване беше черно.

Жената се размърда и се преобърна по корем. Клиф впи поглед в заобления й задник и усети как слабините му се втвърдяват. Протегна ръка и сграбчи полукълбата й. Тя избъбри неясно нещо, после се претърколи по гръб и отвори очи.

— Здравей, красавице — ухили й се той.

— О… — Тя се прокашля и се принуди да се усмихне. — Ти ли си?

— Че кой друг може да е?

— Ами… никой… — Тя седна на леглото, разтърси глава, после придърпа тениската си, за да се прикрие. — Не знаех, че се каниш да идваш.

— Още не съм се изпразнил, скъпа. Затова съм тук.

Тя отново се насили да се усмихне.

Той седна на леглото до нея, пъхна ръка между бедрата й и проникна с пръсти в нея.

— Да не си сънувала еротичен сън?

— Да… за теб.

— Бива, бива. — Той напипа клитора й и започна да го масажира.

Тя се размърда неудобно — явно резкият преход от пробуждането й не се връзваше много с проникването на мъжки пръсти във вагината й.

— Какво ти става?

— Нищо. Трябва да отскоча до банята. — Тя се плъзна към противоположния край на леглото, стана и излезе в коридора.

Клиф избърса пръсти в чаршафите, изтегна се върху леглото както си беше с дрехите, и зачака. Чу водата в тоалетната, после душа и накрая звуци от миенето на зъби.

Шери Коларик беше последното му завоевание в дългата поредица жени, която бе започнала далеч преди брака му и бе продължила по времето, когато бе ухажвал Ани, през периода на годежа им и през целия им брак. Връзките му никога не траеха дълго и той никога не бе изживял истинска тръпка, никога не бе имал пълноценна връзка с момиче или зряла жена — те всички имаха само едно общо нещо — бяха послужили за задоволяване на страстите му. В действителност, някъде в дъното на съзнанието си, той знаеше, че е неспособен на пълноценна връзка с жена — неговите победи просто бяха изгодни случаи, при които жертвите му просто нямаха къде да мърдат: градските курви, жени, нагазили закона, отчаяни самотни разведени жени, барманки и сервитьорки, които се нуждаеха от малко допълнителни средства; елементи от долните слоеве на обществото в провинциална Америка; никоя от тях не можеше да убегне от лапите на шефа на местната полиция.

От време на време той успяваше да спипа някоя омъжена жена с безотговорен съпруг, такава като Джени Уилсън, съпругата на шефа на градската пожарна, или Бет Марлон, съпругата на градското пиянде. Понякога успяваше да оплете жената на мъж, който отчаяно се нуждаеше от услугите на шефа на полицията, жената на някой затворник например. Той особено обожаваше такива завоевания, защото да чукаш жената на някой мъж означаваше все едно да чукаш и самия мъж.

Той обаче подбираше внимателно омъжените жени, като гледаше да не попадне на някоя, чийто съпруг би могъл да му отвори големи проблеми.

Той отправяше многозначителни погледи към адвокатки, учителки, лекарки и други жени с професии, омъжени и неомъжени, които го възбуждаха, но беше наясно, че няма никакъв шанс при тях. Знаеше, или по-скоро смътно се досещаше, че дори и да успее при някоя от тях, тя ще го отритне, след като го поопознае малко повече. Единственото му крупно завоевание сред жените от този ранг беше Ани Прентис. Но по онова време Клиф Бакстър бе изглеждал далеч по-добре, имаше и нещо като чар и го раздаваше на всяка жена, която се завърташе около него. А и не биваше да се забравя, че тогава се водеше война и подходящите партии в Спенсървил бяха рядкост, така че един невлязъл в казармата полицай изглеждаше достатъчно добра партия в очите на младите жени. Така егото на Клиф Бакстър оставаше цяло, докато в същото време хищническите му инстинкти винаги бяха нащрек; той бе един самотен вълк, който познаваше отлично плячката си и умееше да я хваща.

И въпреки това не можеше да прогони многобройните си фантазии, свързани с изнасилването на оная адвокатка с навирения нос от кабинета на областния прокурор, за двете лекарки в болницата и онази отвратителна кучка, президентката на банката, за момичетата от колежите по време на ваканцията им в града и така нататък. Съзнаваше, че успее ли да изчука, която и да е от тези жени, ще е изчукал цялата им прослойка, която го гледаше отвисоко. Някой ден все щеше да го направи. Някой ден щеше да откъсне някоя от тези снобки от стадото й, щеше да я замъкне в горите и щеше славно да се повесели с нея. Като едното нищо можеше и да й хареса. Засега обаче трябваше да се ограничава с жени като Коларик и подобните й.