Нельсон Демилль - Спенсървил

Така че той щеше да държи юздите на града здраво още няколко години, а после, когато навършеше тридесет години служба и децата му завършеха образованието си, щеше да прескочи границата на щата и да отиде в Мичиган, където имаше ловна хижа. А междувременно беше длъжен да ръфа враговете си дори и когато не беше гладен.

Хищникът в него можеше да усети мириса на кръв дори и от километър, но той не можеше да усети нищо при новите хора, включително и Гейл Портър. Веднъж й бе показал досието й, като си мислеше, че така ще й набие чемберите; демонстрирал й беше всичко, което му беше известно за нея: комунистическата й дейност в колежа „Антиох“ и някои по-интимни подробности от половите й занимания с приятелите й, които съпругът й със сигурност нямаше да хареса. Тя обаче му каза да навие материалите си на руло, да ги намаже с грес и да си ги навре в гъза. Клиф бе изпитал маниакална жажда да впие пръсти в гръкляна й. Щом хората не се страхуваха от него, как тогава щеше да ги държи под контрол? Тази мисъл направо го влудяваше.

Хищническата му същност усещаше опасността далеч преди всеки останал звяр в гората му да заподозре каквото и да било. Но през последните няколко години той бе забелязал тези нови хора в града да се навъртат около него и да го премерват, сякаш ролите им се бяха сменили.

И после, имаше и нещо друго. Ани. Дребната съвършена дама, която нямаше да произнесе думата „лайно“ дори и устата й да беше пълна с него. Изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, в главата й пръква мисълта да му прави проверка, след което едва не му пръсва черепа. Какво ставаше около него, по дяволите?

Тъкмо вече бе почнал да хваща цаката на проблемите, когато се пръкна и този. „По дяволите! Сума ти народ гледа да ми пръсне задника, да ми отнемат работата, а сега за капак и жена ми се опитва да ми пръсне черепа, и на всичкото отгоре някакво педалче, дето я е чукало на младини, и то си показва рогата! Хей, Господи, с какво заслужих всичко това?“

Зачуди се дали Ани знае, че бившето й интимно приятелче се е върнало. Може би тъкмо затова се бе опитала да го убие. Нямаше обаче никаква логика. Тя щеше да се озове в затвора, без да може дори да му помирише отново оная работа. Не, определено още не й беше известно, но със сигурност щеше да го научи, а той беше длъжен да внимава много. Хрумна му, че е възможно тя да е загубила отдавна интереса си към него, а и той към нея. И въпреки всичко му се повдигаше от представата тоя педал да си развява байрака из околността.

Не бе възможно да държи и двамата под око до безкрайност, но ако си вършеше добре работата, можеше и да ги спипа заедно. А ако не се получеше, Ландри пак щеше да бъде прекаран, но не от госпожа Бакстър.

Клиф го биваше много да спипва любовниците на местопрестъплението и през доброто старо време, преди хлапаците да почнат да се чукат по домовете на работещите си родители или по мотелите извън областта, всеки уикенд спипваше по две-три двойки в колите им или из разни изоставени хамбари. Клиф притежаваше шесто чувство и умееше да ги залавя тъкмо в сюблимния момент, голи-голенички или почти разсъблечени. Това беше тъкмо онази част от работата, която му доставяше най-голямо удоволствие, и само като се замислеше над това, всяка една вечер като тази неизменно завършваше с посещение в някоя от къщите на „гаджетата“, а малкият Клиф буквално напираше да скъса ципа на панталоните му. Понякога се прибираше надървен у дома и при два такива случая Ани бе коментирала, че се връща от срещи с любовници. „Да, много ти знае устата.“

Всичките тия размишления на тема секс го възбудиха страшно много.

Клиф Бакстър направи обратен завой и подкара към града, към южната му част, където нямаше никаква работа, ако трябваше да бъде точен. Обади се в управлението.

— Ще си отдъхна един час. Дай сигнал, ако ти потрябвам за нещо. Най-добре ми се обади след час, за да ми кажеш къде точно трябва да се намирам.

— Слушам, шефе.

Бакстър спря на напуканата бетонна алея пред едно дървено бунгало и вдигна вратата на гаража с електронното устройство. Вкара полицейската кола вътре, излезе и натисна бутона, за да затвори вратата.

Отиде до задната врата и я отвори с ключ. Кухнята беше малка, мръсна и винаги се носеше дъх на задръстена канализация. Ани, при всичките й други кусури, знаеше как да поддържа къщата.

Хвърли поглед в разхвърляната всекидневна, после влезе в първата от двете спални. Жена на около 25 години спеше върху завивките, беше само по тениска. В стаята беше задушно; вентилаторът на прозореца правеше напразни опити да раздвижи горещия въздух. Бялата й сервитьорска униформа и бельото й лежаха разхвърляни по пода.