Нельсон Демилль - Спенсървил

— Кара сааб. Колко вървят тия колички?

— Ами… да кажем, двайсет, трийсет бона, като нови.

— Тоя тип не ми изглеждаше много опърпан.

— Нямаме си ние коли, ами ще внасяме и боклуците им — изръмжа Клиф, понечи да вдигне стъклото, но се замисли и спря. — Пита ли го как се казва?

— Ландри. Кийт Ландри.

В първия момент Клиф Бакстър само го изгледа с празен поглед.

— Какво?

— Старците му имали ферма към Овъртън. Познаваш ли ги? — продължи Арлс.

— Да… Кийт Ландри? — каза Клиф след известна пауза.

— Аха.

— Значи се е върнал, така ли?

— Така каза.

— Семейство?

— Няма.

— Как изглежда?

— Ами, нищо отличително. Обикновен мъж — повдигна рамене Боб.

— От теб ще излезе страхотно ченге. Дебел? Кльощав? Плешив?

— Слаб. Висок. Косата си му е на мястото. Не изглежда зле. Защо?

— Нищо. Просто си помислих, че не е зле да го подържа малко под око. Поздрави го с „добре дошъл“.

— Не можеш да не забележиш колата му. Отседнал е в къщата на родителите си. Провери го, щом си решил.

— Като нищо ще го направя. — Клиф потегли и се насочи на юг към Овъртън.

Клиф Бакстър мислеше за събитията от сутринта. „Не мога да разбера каква муха я е ухапала.“ Разбира се, че знаеше точно каква муха я е ухапала. Тя го ненавиждаше. Той беше способен да го преглътне до известна степен, но в същото време продължаваше да е убеден, че тя също така и го обича. Той я обичаше, следователно и тя трябваше да го обича. Това обаче, което го тревожеше истински, беше, че тя бе станала агресивна: беше грабнала една от пушките му, без дори да й мигне окото. Винаги се бе отличавала с острия си език, но до този момент не го беше замеряла дори и с чиния. А сега да гърми с пушка над главата му! „Сигурно е от мензиса й. Шибаното й месечно неразположение. ШМН. Шантава мензясала никаквица.“

Беше сигурен, че е излязъл победител от спора им, но това беше вярно само ако забравеше изпуснатия си мехур. В действителност той дори още не беше изравнил резултата по този параграф, така че се опита да го прогони от ума си. Но не успя. „Мръсна кучка.“

Можеше да се справи с тоя проблем, но за жалост бе възникнал нов — господинчото Кийт Ландри, бившето интимно приятелче на госпожица Ани.

Наближи фермата на Ландри и забеляза черния сааб, паркиран на алеята пред къщата. Забеляза също така и мъжа на верандата; беше сигурен, че мъжът е забелязал пък него.

Клиф вдигна мобифона и набра дежурния сержант в управлението.

— Блейк, аз съм. Обади се във Вашингтон, окръг Колумбия, управлението Моторни превозни средства, и ми намери всичко, което може да се открие за Кийт Ландри. — Той произнесе името му буква по буква. — Кара черен „Сааб“ 900. Не мога да ти кажа годината на производство, нито мога да видя номера му. Откриеш ли нещо, веднага ми звънни. — След това набра службата за информация. — Трябва ми номерът на Ландри, Кийт Ландри, шосе 28, нов номер.

— Няма телефонен номер за това име, сър.

Клиф затвори и набра градската поща.

— Обажда се Клиф Бакстър, свържи ме с шефа на пощата. — След няколко минути в слушалката се разнесе гласът на Тим Холдж, шефа на пощата:

— Какво има, шефе?

— Провери и виж дали нямаш един нов клиент, Ландри, безплатна доставка в провинцията, от Вашингтон, окръг Колумбия.

— Разбира се, задръж така. — Последва пауза. — Да, един от сортировачите е видял две сметки или нещо подобно с препращащ адрес от окръг Колумбия за Кийт Ландри.

— Няма ли име на жена върху пликовете?

— Не, само неговото име.

— Временен адрес ли е?

— Изглежда ми като постоянен. Защо, някакъв проблем ли има?

— Не. Просто къщата беше празна от доста време и някой е забелязал, че там се мяркат хора.

— Спомням си ги. Джордж и Алма. Преместиха се във Флорида. Кой е тоя момък?

— Синът им, предполагам. — Клиф се замисли за момент, после попита: — Взел ли си е пощенска кутия в пощата?

— Не. Щях да видя сметката, ако го беше направил.

— Да, добре… виж, бих искал да мога да хвърлям по някое око на пощата му…

Последва продължителна пауза. Шефът на пощата съобрази, че това не е рутинна проверка.

— Съжалявам, шефе. Обсъждали сме го и преди. Трябва да видя някакъв документ, издаден от съда.

— По дяволите, Тим, става дума само да хвърлям по едно око на пликовете, а не да му отварям писмата.

— Да, но… виж, ако този човек нещо не е наред със закона, защо не отидеш в съда и…

— Просто те моля за малка услуга, Тим. Когато ти се нуждаеш от услуга, знаеш къде да се обърнеш, нали? Не забравяй, че си ми длъжник. Нали отървах зет ти за неправомерно шофиране. Съвсем се беше осрал.