Нельсон Демилль - Спенсървил

— Добре. — Ани го погледна. — Клиф, наистина вече ме накара да си платя и си получих заслуженото. Защо просто не се престорим, че не се е случило нищо, и да се приберем в Спенсървил? Знаеш, че искаш да се върнеш на работа, да изкараш оставащите ти няколко години. Заклевам ти се, че се научих как да се отнасям към теб и много… съжалявам за постъпката си. Никога повече няма да се повтори. Ти си единственият мъж, от когото имам нужда. — Ани внимателно го наблюдаваше и виждаше, че думите й наистина са стигнали до него. Затова продължи: — Няма причина да оставаме тук прекалено дълго. Ти ме научи как да ти доставям удоволствие и да те правя щастлив. Ако се върнем след седмица-две, няма да има нужда да отговаряме на прекалено много въпроси. Какво мислиш?

Бакстър не отговори цяла минута, после се изправи, но не каза нищо. Той я погледна и тя също стана, здраво увила одеялото около себе си. Стояха и се гледаха, и Ани разбираше, че Клиф води някаква вътрешна борба. Не знаеше до каква степен поведението му се дължи на ярост и до каква на безумието му. Но фактът, че времето не го е успокоило и че през последните три дни положението е станало още по-ужасно, я плашеше.

Накрая той се усмихна и мило й каза:

— Като че ли искаш да се върнем към предишния си живот, само че да го направим още по-добър.

— Да.

— Това трябва да означава, че ме обичаш. Не би искала да вършиш всички тези чудесни неща за мъж, когото не обичаш.

— Не, не бих.

— Обичаш ли ме?

Тя не отговори.

— Кажи, че ме обичаш.

Ани знаеше, че трябва да го направи, просто да изрече двете думи, иначе Клиф щеше да се убеди, че го лъже.

— Кажи ми, че ме обичаш.

— Няма.

— Но аз те обичам.

— Ако ме обичаше, нямаше да ми причиниш всичко това.

— Не съм ти причинил нищо, което да не си очаквала. Някога да съм се отнасял така с теб, преди да отидеш и да се разкрачиш под някой друг? А?

— Ти… не, не си.

— Виждаш ли? Просто не ти харесва да си платиш. Не ти харесва да поемеш отговорността за собствените си постъпки. Това ви е проблемът на вас жените. Винаги искате да се забавлявате, без това да ви струва нещо. Ти го направи в Спенсървил. И тук няма да ти се размине толкова лесно.

— На теб също.

— Какво искаш да кажеш, мамка ти?

Ани не отговори.

— Искаш пак да те набия ли?

— Не.

— Сигурен съм. Значи не ме обичаш. Но ще ме заобичаш. И когато най-после го кажеш, ще е самата истина. Сериозно, от дъното на душата си. Ще ми кажеш: „Обичам те, Клиф“. И знаеш ли какво — ако беше тук, моят детектор на лъжата щеше да ми каже дали е така. Но не ми трябва машината, миличка, щото когато настъпи този ден, аз ще го разбера, ти също.

— Никога.

— Запомни какво си ми казала. Междувременно се благодари, че още те обичам, щото в мига, в който престана, ти си мъртва. Когато довечера си казваш молитвата, помоли се на сутринта все още да те обичам.

— Когато довечера си казвам молитвата, ще се моля за душата, ти, Клиф, ще моля Господ да ти прости. Аз не мога.

Това не му хареса и той каза:

— Върви да се заключиш за пода.

Ани се завъртя, излезе от кухнята, върна се в голямата дневна и застана на колене до люлеещия се стол край камината. Бакстър я последва и я наблюдаваше, докато тя заключваше веригата на прангите си за халката на пода. После се уви с одеялото и седна.

Той разрови огъня и добави нова цепеница, после остана загледан в пламъците. Едно от кучетата отново излая, но Клиф като че ли не забеляза. Накрая се завъртя и се обърна към нея.

— Казах ти, че когато свърша с теб, вече няма да си същата. И когато това се случи, няма да искаш да се върнеш в Спенсървил. Трябва да свикнеш с тази мисъл, миличка. Това е положението. — Той посочи главата на сивия вълк над камината. — Само аз, ти и тези приятели за компания.

Ани се извърна и впери очи в огъня. По бузата й се плъзна сълза.

Бакстър включи малката настолна лампа до стола си и угаси лампиона. После седна и се зачете в някакво ловно списание. След няколко минути вдигна поглед и заговори с почти нормален глас:

— Но ще ти кажа нещо друго. Там някъде е оня, с когото си се чукала, и ако моите момчета го пипнат и го доведат тук или ако по някакъв начин дойде сам и аз го очистя, след смъртта му може би ще променя решението си. Но междувременно оставаш тук с мен. Можеш да си мислиш за оная му работа колкото щеш, ама повече никога няма да я видиш, освен в ръката ми. И тогава ще нахраня с нея кучетата.

Ани избърса сълзите от лицето си с одеялото.