Нельсон Демилль - Спенсървил

Марлон седна и облегна гръб на един от боровете.

— Кучият син можеше да ни пръсне задниците с оня инфрачервен мерник.

— Няма нужда да оставаш. Можеш да се върнеш при пикапа.

— Хей, нали се разбрахме?

— Да, но…

— Успокой се, Кийт. Знам, че си видял нещо, което те е потресло. Но няма нужда да го виждам. Познавам това копеле по-добре от теб. Бил съм в неговия затвор.

Кийт се овладя.

— Добре. Благодаря.

— Просто ще поседим малко тук. Ще почакаме кучетата да се успокоят. И Бакстър. Вече сме го приклещили в ъгъла. Спомняш ли си… как беше? „Открийте ги, приклещете ги и ги довършете.“ — Били замълча за миг. — Мамицата му.

Кийт кимна. Мислеше си, че навярно наистина трябваше да стреля. Но имаше добри и лоши изстрели, сигурни и далечни. Този определено щеше да е лош, далечен изстрел и ако не улучеше или попаднеше в бронираната жилетка на Бакстър, щяха да се разкрият. Човек никога не знае. По време на обучението им казваха, че първият изстрел невинаги е най-добрият, но може да е единственият. Че трябва бързо да пресметнеш шансовете, да решиш кога да стреляш и кога не. Може би, ако бе видял или предвидил какво ще направи Бакстър… но сега поне знаеше, че Ани е жива и че ще остане жива, докато ченгето продължава да се забавлява с нея.

— Копеле.

— Да. Даже нещо повече. За него просто трябва да се измисли нова дума.

— Аз зная тази дума. „Мъртъв“.

— Харесва ми.

Бакстър продължи словесните си гаври още минута-две и тя го гледаше в очите, както й беше заповядал, коленичила в краката му, но не го слушаше и чакаше възможност да изпълни плана си. Пистолетът бе само на малко повече от метър, но трябваше да отвлече вниманието на Клиф.

— Студено ми е — каза Ани. — Може ли да си взема одеялото?

— Не, това, което можеш да направиш, е да оставиш циците си да замръзнат. — Той промени темата и попита: — С колко други мъже си се чукала, откакто сме женени?

— С николко.

— Недей да ме лъжеш. Имаш гореща путка, скъпа. Нали съм те виждал как гледаш другите мъже. Мислиш само за курове. Е, тук ще получиш достатъчно, миличка. Та с колко други мъже си се чукала, откакто сме женени?

— С николко.

— Глупости. Преди да свърша с теб, ще ми кажеш името на всеки тип, с когото си се ебала зад гърба ми. Имало е други, нали?

Тя кимна.

— Колко?

— Само двама.

— А стига бе. Само двама ли? — Клиф изглеждаше заинтригуван. — Кои?

— Ще се ядосаш.

— Да се ядосам ли? Вече и без това съм бесен. Кои?

— Обещай ми да не ме удряш.

— Нищо не ти обещавам, освен че ще те пребия, ако не ми кажеш. Кои?

Ани дълбоко си пое дъх и отвърна:

— Реджи Блейк и брат ти Фил.

Той скочи.

— Какво?

Тя скри лицето си в шепи, за да не види усмивката на устните й.

— Ти… лъжеш! Кучка такава, лъжеш ме! Погледни ме в очите!

Ани отпусна ръце и го погледна.

Клиф застана на едно коляно и доближи лицето си до нейното.

— Ебаваш се с мен, а?

— Моля те, Клиф, не е честно. Изпълних всичко, което ми каза да направя. Сто пъти отговорих на всичките ти въпроси за други мъже. Какво искаш да ти кажа?

— Искам истината.

— Откакто сме женени, никога не съм правила секс с други мъже… освен с него.

— И никога не си се чукала с Блейк?

— Не… но ме е свалял.

— А стига бе! Този скапаняк… И брат ми ли?

— И той.

— Това… не ти вярвам.

— Съжалявам.

Клиф я изгледа, после кимна.

— Добре, ще научим истината. Може би не днес, но малко по малко ще ми кажеш всичко за другите мъже. Ясно ли ти е?

Ани знаеше, че Бакстър е вманиачен на тази и други подобни теми и че докато го интересуват, тя е в сравнителна безопасност.

— Да.

Известно време Клиф остана на едно коляно пред нея, после я хвана за брадичката и повдигна лицето й към своето.

— Винаги си знаела, че ще стигнеш дотук, нали? — тихо и бавно каза той.

Ани го погледна в очите и се замисли. Струваше й се, че го познава, но никога не бе предполагала, че е способен на това. И все пак я преследваше мисълта, че наистина го е знаела.

— Знаеше го, нали? Аз го знаех, значи и ти трябва да си го знаела. И щом си знаела, че някой ден ще се случи, значи си го искала.

— Не!

— Това ти харесва…

— Не! Копеле гадно. — Ани замахна с юмрук, но той я хвана за китката и я зашлеви през лицето. Тя се олюля назад и се свлече на пода.

Клиф се изправи.

— Ставай!

Ани зарови лице в шепи, сви се на кълбо и се разрида.

— Ставай!

— Остави ме на мира! Остави ме на мира!

Бакстър не обичаше, когато жена му изпада в истерия, защото не можеше да я принуждава да прави каквото той иска, нито да го слуша, затова просто трябваше да изчака.