Нельсон Демилль - Спенсървил

— Ах! Страхотно е. Намажи ги с вазелин.

Тя взе тубичката, изстиска малко върху пениса и тестисите му и започна да го разтрива, но забеляза, че членът му еректира, и спря.

— Нали знаеш, че мога да се чукам по три пъти на ден — каза Бакстър. — Чукам една-две жени, после се прибирам вкъщи и чукам теб. Какво ще кажеш? А ти си мислеше, че си единствената, дето си развява байрака.

Ани никога не се беше заблуждавала, че й е верен, и не знаеше защо Клиф смята, че с тези думи ще я нарани. Но мозъкът му постоянно работеше, за да измисля все нови унижения. Той си мислеше, че като я нарича кучка, уличница и курва достатъчно дълго, тя ще започне да вярва, че наистина е такава. Когато й бе казал, че иска да чука сестра й, това я разгневи. Когато я биеше с колана си, Ани се чувстваше победена и безпомощна, но въпреки мъките си запазваше достойнството си и правеше всичко възможно, за да не изгуби разсъдъка си.

— Може ли вече да се завия с одеялото и да си взема нещо за ядене? — попита тя.

— В мотела те заварих гола и затова ще си стоиш така.

Бакстър се изправи и се обу.

— Моля те, Клиф, студено ми е и съм гладна. Трябва да отида до тоалетната.

— Нима? Добре, можеш да станеш.

Ани се изправи и се зави с одеялото, без той да й е дал разрешение.

— Да вървим — каза Бакстър.

— Не може ли да ида сама?

— Няма начин, миличка. Хайде.

Тя мина по късия коридор и влезе в банята.

Бакстър се настани на ръба на ваната, докато Ани седеше на тоалетната чиния и уринираше, като се мъчеше да не гледа към него. После се избърса с тоалетна хартия, върна се в коридора и влезе в кухнята, но той я изпревари и застана пред хладилника.

— Какво лапат курвите, освен хуйовете на чужди мъже? — попита я Клиф.

Тя дълбоко си пое дъх:

— Искам нещо топло. Мога да си го приготвя.

— Ще ядеш каквото ти дам. Седни, ако гъзът не те боли много. Можеш да останеш права или да легнеш на пода, ако искаш. Ще ти дам кучешката паничка като миналия път.

Ани отиде до малката маса и внимателно седна на дървения стол.

Бакстър отвори хладилника, сложи две филии хляб върху картонена чиния, прибави няколко парчета студено месо и я хвърли на масата.

— Яж.

Тя започна да се храни. Не бързаше, макар че беше ужасно гладна и се чувстваше слаба.

Клиф си взе от хладилника бира и остави пред Ани бутилка мляко, без да й дава чаша. После седна срещу нея.

— Повече няма да получиш, затова не си прави труда да искаш.

Тя реши, че е време да поведе с него някакъв нормален разговор. Изглеждаше й спокоен, доволен от себе си и можеше да й даде известна информация. Ани се опита да говори любезно, сякаш не се е случило нищо необичайно, сякаш не я е бил и изнасилил.

— Колко храна имаме, Клиф?

— Достатъчно за два-три месеца. След седмица няма да остане нищо прясно. Но имам консерви и сушена храна. И много бира.

— А после?

— После мога да отида в града за още. Защо? Ще ходиш ли някъде?

— Просто исках да зная кога ще се приберем вкъщи.

— Ти си си вкъщи, миличка.

— Искам да кажа в Спенсървил.

— Защо искаш да се върнеш в Спенсървил?

— Просто си мислех, че бихме могли да прекараме известно време там.

Той се усмихна.

— Нима? Съмнявам се. Сега сме се оттеглили в пенсия, скъпа. Ще продам оная къща.

— Добре. — Ани отпи от бутилката, после небрежно попита: — Кога ще мога да използвам телефона?

Клиф я погледна.

— Когато започнеш да съжаляваш за постъпките си.

— Аз съжалявам, Клиф. Наистина. Кога ще ми простиш?

— Никога. Но някой ден може би ще реша да те поотпусна. Дотогава обаче има много време.

Тя кимна. Знаеше, че този ден никога няма да настъпи. Бе опасно да му припомня, че няма да може да лъже децата им още дълго, че те ще искат да дойдат на Сивото езеро за Деня на благодарността или най-късно за Коледа. Същото се отнасяше за сестра й и родителите й, както и за неговите роднини. Но ако му напомнеше, че съществува външен свят, с който трябва да се съобразява, можеше, да го подлуди. Със споменаването за телефона обаче Ани бе засегнала този проблем и виждаше, че е накарала Клиф да се замисли.

— Ако позвъня на някои хора — каза тя, — няма да се чудят къде сме. Ще им обясня, че сме се върнали от Флорида и…

— Остави аз да се занимавам с това. Може би следващата или по-следващата седмица. Всички знаят, че сме на втори меден месец във Флорида. Не съм длъжен да се отчитам пред никого. Взел съм си безсрочна отпуска и си е моя работа къде съм. Децата вече не са малки, имат си свой живот и не им пука за нас. От време на време ще им се обаждам.