Нельсон Демилль - Спенсървил

— Е, преди да започнем те ударих веднъж, така че ще ги броя за десет. Какво ще кажеш?

Ани сподави риданията си.

— Благодаря ти.

— Моля.

— Може ли да се изправя?

— Не. Можеш обаче да се разкрачиш.

Тя раздалечи краката си колкото й позволяваше веригата. Клиф си разкопча ципа и извади еректиралия си пенис. Вкара й го изотзад, но преди да свърши, го изкара и каза:

— Завърти се.

Ани неуверено се изправи и се обърна с лице към него.

— Застани на колене.

Тя коленичи и той придърпа лицето й към себе си.

— Лапни го.

Ани знаеше, че след като свърши, Клиф ще се поуспокои, и в този момент искаше само да изкара нощта. Въпреки това се поколеба. Той я дръпна за косата и изкрещя:

— Веднага!

— Стига, Кийт. Няма нужда да го подплашваме. Трябва да се върнем и да изчакаме малко. Нали така? Хей, добре ли си бе, човек? Я вземи да се стегнеш. Това не ти е учение.

Кийт не отговори.

— Хайде. Не можем да останем тук.

Кийт застана на едно коляно, после се изправи и отново повдигна бинокъла пред очите си, но не успя да види нищо.

Били протегна ръка и го дръпна обратно долу.

— Господи! Ако гледа през онзи инфрачервен мерник, ти си мъртъв. Хайде.

Кучето отново излая.

— Гълтай!

Тя се подчини.

Бакстър се извърна и се отдалечи към стола, като я остави на колене. Седна и се загледа в нея. Дишаше тежко. След минута се усмихна.

— Ставаш все по-добра. Гот ли ти е?

— Не.

— Кучка. Духала ли си му на твоя любовник?

— Не.

— Недей да ме лъжеш, кучко. Смукала си му хуя, нали?

— Не.

— Можеш да останеш в тая поза цяла нощ, докато не ми кажеш истината. Духала ли си му?

— Да.

— Шибана курва. — Клиф се наведе напред и продължи втренчено да я гледа. — Погледни ме, кучко. Излъга ме, нали?

— Да.

— Каза, че дори не си спомняш да сте се срещали. А през цялото време си му духала. Нали така?

— Да.

— Твоят любовник може да е болен от СПИН и ти да си се заразила, а сега да си заразила и мен, кучко.

Тя не отговори.

— Сигурно се чука под път и над път. Сигурно чука кози, момченца и евтини курви. Каквото има той, имаш го и ти. Слагаше ли си капут?

Ани продължи да мълчи.

— Колко пъти те е чукал?

— За гимназията и колежа ли питаш, или…

— Млъквай! Гади ми се от теб. Би трябвало да те убия, но няма да ти се размине толкова лесно. Ще си платиш за всичко. Ясно ти е, нали?

— Да.

— И ще продължаваш да си плащаш, щото никога не можеш да се изплатиш. Басирам се, че сега съжаляваш, нали?

Тя мълчеше.

— Отговори ми.

— Да.

— Какво „да“?

— Съжалявам.

— Естествено. И ще съжаляваш много повече. Когато свърша с теб, ще си послушна като кучетата ми. Ще правиш каквото ти заповядвам и когато ти го заповядвам, ще ядеш каквото ти кажа, ще се свиваш в краката ми, ще ми лижеш ръката и ще ме следваш с наведена глава. Ясно ли ти е?

— Да.

— Какво „да“?

— Да, господине.

— Добре. И тогава ще се отнасям добре с тебе, въпреки че след онова, което направи, не го заслужаваш. Ще получаваш храна три пъти на ден, топло място за спане и камшик само когато си го изпросиш. Ясно ли е?

— Да, господине.

Клиф се облегна назад и се загледа в нея. Ани стоеше на колене със сведена глава, обвила ръце около себе си. Той се усмихна.

— Студено ли ти е?

— Да, господине.

— Ела насам край огъня. Без да се изправяш.

Тя се поколеба, после се приближи на четири крака до Бакстър и спря до краката му.

— Надигни се.

Ани се олюля назад и седна обърната към него, все още със сведена глава.

— Погледни ме.

Тя се подчини и с известно задоволство забеляза, че дясното му око още е налято с кръв.

— Кога се чука с него? Къде се чука с него?

— У тях.

— Чукала си се с него в дома му, така ли?

— Да.

Бакстър изглеждаше изненадан.

— Как си успяла, мамка ти? Лъжеш! Никога не би могла да се чукаш с него в собствения му дом!

— Щом казваш.

— Ти си скапана курва. Знаеш ли го? Ти си долна уличница, затова ще се отнасям с теб като с такава.

Ани забеляза колана с кобура на масичката отдясно на фотьойла. Помисли си, че може да го грабне, да се претърколи настрани и да извади пистолета преди той да успее да реагира. Можеше да го накара да си сложи прангите на краката. После щеше да избяга. Това бе единственото й желание — да се махне от него и от тази къща.

Щеше да стреля само ако я принудеше и освен това щеше да се опита да не го убива. Тя зачака удобна възможност…

Следван от Били, Кийт неохотно се отдалечи от хижата. Спряха на стотина метра от края на поляната и на двеста от самата къща.