Нельсон Демилль - Спенсървил

Луната се бе издигнала по-високо и хвърляше слаба светлина над боровата гора, но въпреки това видимостта беше само пет-шест метра. Беше по-студено, отколкото Кийт бе предполагал, и откъм езерото духаше леден вятър.

Движеха се бавно и за трийсет минути изминаха около осемстотин метра. Кийт забави крачка, после спря и посочи с ръка.

Малко по-нататък боровете свършваха и лунните лъчи се отразяваха във водите на Сивото езеро.

Продължиха още двайсет метра и отново спряха. На стотина метра надясно се виждаше голяма поляна и на фона на езерото се очертаваше силуетът на къща с островръх покрив.

Около минута двамата гледаха към нея, после Кийт вдигна бинокъла си. Хижата имаше алпийски вид и беше построена върху бетонни колони, така че се издигаше цял етаж над земята. Отвсякъде я заобикаляше тераса, която осигуряваше на Бакстър видимост във всички посоки. По средата на покрива имаше каменен комин и към тях се виеше дим, което означаваше, че са откъм подветрената страна. Под единия край на покрива бе паркиран тъмен форд „Бронко“.

Къщата беше разположена под ъгъл спрямо брега, така че Кийт виждаше фасадата и северната й страна. През прозорците се процеждаше светлина, както и през плъзгащите се стъклени врати, които водеха към терасата. Докато наблюдаваше, за миг му се мерна фигура, но не можеше да каже дали е на мъж, или жена.

Той свали бинокъла.

— Това е.

Някъде откъм къщата излая куче.

Клиф Бакстър си сложи колана с кобура и си облече бронираната жилетка. После отиде до стойката за оръжие и свали нощната си пушка с монтиран военен инфрачервен оптичен мерник. Беше произведена във Финландия и струваше на спенсървилските данъкоплатци четири хиляди долара, мерникът още хиляда, и според него това бе най-точното и смъртоносно снайперистко оръжие за нощна стрелба на света.

Той изключи лампата в дневната, за да не се вижда отвън, и отвори стъклената врата, която водеше към терасата.

После застана на едно коляно зад парапета, вдигна пушката, прицели се през мерника и го фокусира. Дясното му око продължаваше да е замъглено от удара на Ландри, но това се компенсираше от увеличението на инфрачервеното устройство.

Бакстър погледна към гората, която започваше на стотина метра от хижата, но не забеляза нищо.

Не знаеше кое куче е излаяло, нито защо, затова се приведе и обиколи терасата от всички страни на къщата. Отново нищо.

Едното куче, ротвайлерът, беше завързано за хоризонтална греда откъм езерото, по чиято дължина можеше свободно да се движи. Второто, доберман, бе пред къщата, а третото, немска овчарка, беше завързано за кол на петдесетметрова каишка, която му позволяваше да се отдалечава чак до гората и да се връща до хижата. Бе ги разположил така, за да покрият цялата поляна.

Бяха добри кучета, но лаеха почти по всичко. Въпреки това той винаги проверяваше. Върна се до вратата, отново коленичи, вдигна пушката и се прицели към черния път. Струваше му се, че е излаял доберманът. Животното наистина стоеше в края на гредата, за която беше завързано, близо до гората. Бакстър забеляза, че вятърът духа откъм езерото, така че кучето навярно не би могло да подуши нищо откъм подветрената страна. Но можеше да е чуло или видяло нещо. Той отново фокусира мерника и бавно го плъзна отляво надясно.

После го върна към добермана и видя, че се е завъртял към гората на трийсетина метра наляво от черния път. Бакстър зае лежаща позиция за стрелба, опря пушката на пода, прицели се ниско в основата на дърветата и стреля.

Гърмежът отекна в гората и над езерото, разкъсвайки нощната тишина. Трите кучета се разлаяха. Той отново се прицели и стреля още два пъти.

Ехото заглъхна и кучетата млъкнаха. Бакстър лежеше неподвижно, взираше се през мерника и чакаше някакъв звук, движение или ответен огън. След две минути реши, че е нямало нищо или че ако е имало, е избягало или е мъртво. „Може да са били елени.“ През ловния сезон те обичаха да се хранят след мръкване, но побягваха веднага щом кучетата се разлаеха. Тогава защо доберманът продължаваше да гледа към гората? Може да беше заек или катерица. Да…

— Добре… — Не искаше да привлича вниманието, нито случайно да убие някой ловец, но смяташе, че в няколкото хижи от тази страна на езерото няма никой и даже да имаше, нощем нямаха работа в гората през сезона на елените, поне не толкова близо до къщата му.

Изчака още няколко минути, после се претърколи по терасата, бързо се изправи и влезе в дневната.