Нельсон Демилль - Спенсървил

— Стига, Кийт. Ти си толкова цивилен, колкото съм и аз. И си наясно как е с тези неща. Същото се е случило и със сър Патрик Спенс.

— С кого?

— С онзи тип от шотландската балада. Моят род е от Шотландия, а тоя град тук се казва Спенсървил. Затова се сетих.

— За какво?

— За една шотландска балада. Кралят седи в Дънфърмлин и пие кървавочервеното си вино. „О, къде да открия добър моряк, за да командва този мой кораб?“ — това е репликата на президента. После: „Изправи се и заговори възрастен рицар, който седеше до дясното коляно на краля“ — това е министърът на отбраната, който казва: „Сър Патрик Спенс е най-добрият моряк, който плава по моретата.“ Това си ти. После: „Кралят написа официално писмо и лично го подписа, и го прати на сър Патрик Спенс, който се разхождаше по пясъка.“ Тук се намесвам и аз. „Първият ред, който прочете сър Патрик, го накара гръмко да се засмее, следващият ред, който прочете сър Патрик, заслепи със сълзи очите му.“ Това пак си ти.

— Благодаря ти, Чарли.

— „О, кой ми стори това, кой туй зло ми причинява, да ме праща по това време на годината в открито море? Побързайте, побързайте, моряци мои, добрият ни кораб отплава утре сутрин.“ Всъщност в два и петнайсет. „О, повече не говори, господарю честити, защото от гибелна буря боя се.“ Та ето как се случват тези неща. И са се случвали така още от памтивека. Кралят си седи, нищо не прави и внезапно му хрумва някаква идея. И ме праща да ти я предам. — Той си погледна часовника. — Затова побързай, побързай, господин Ландри.

— Какво се е случило със сър Патрик Спенс, ако смея да попитам?

— Потънал по време на бурята. — Чарли се изправи. — Добре, можеш да пътуваш така, както си, само без пистолета. Но моля те, вземи си костюм. В Западното крило няма нужда да преиграваме с историята за Цинцинат.

— Трябва да се прибера тук най-късно до утре вечер.

— Разбира се. Хей, щом в събота ще идвате с приятелката ти във Вашингтон, двамата с Катрин ще ви заведем на вечеря. Чичо Сам плаща за всичко. С удоволствие ще се запозная с нея.

— Имам намерение да откажа работата.

— Грешка. Ще им кажеш, че искаш да си помислиш през уикенда. Че трябва да разговаряш с годеницата си. Ясно?

— Защо да я замесвам?

— Може би го дължиш на… Как се казва?

— Ани.

— Може би трябва да се посъветваш с нея. Ще я вземем във Вашингтон, ще я разведем навсякъде и ще поговорим за всичко. Катрин има опит в тези неща.

— Ани е обикновено селско момиче. Казах ти, това не е животът, който…

— Жените обичат големите градове. Магазини, добри ресторанти, пак магазини. Къде ще отседнеш?

— Не зная.

— Ще ти запазя стая във „Фор Сизънс“. Джорджтаун ще й хареса. Прилича на центъра на Спенсървил. Можеш да й покажеш старите си свърталища. Стой надалеч от „Чадуикс“. Линда още се навърта там и нямаме нужда от сцени. С нетърпение очаквам уикенда. Давай да се размърдаме.

— Ти си лайнар.

— Известно ми е.

Кийт остави Чарли в кухнята, качи се горе и си събра багажа.

— Когато ми казаха да напусна, ти не ме защити, Чарли — на път за летището рече Кийт.

Чарли запали цигара.

— Не исках. Ти беше уморен, приятелю. Сам искаше да си идеш. Знаеш го. Защо трябваше да удължавам мъките ти?

— Какво те кара да смяташ, че вече не съм уморен?

— Не зная. Идеята не беше моя. Според тях ти е останала още енергия. Като при въглеродните сажди, нали разбираш? Прибавяш малко топлина и получаваш още енергия.

— Интересна аналогия. А какво става с изгорелите сажди?

— Превръщат се в пара и се разпръскват.

Имаха билети за първа класа.

— Да не би на вашингтонското летище да ме посрещнат с двайсет и един топовни салюта? — попита Кийт.

— Разбира се. И с червен килим.

— А духов оркестър?

— Всичко както си му е редът. Белият дом урежда нещата както трябва.

Кийт си сложи слушалките и чете през целия полет, за да не му се налага да разговаря с Чарли Адеър.

Самолетът започна да се спуска. Кийт и Чарли седяха отляво, откъдето се разкриваше най-добра гледка. Държавните и военни разпоредби забраняваха въздушното подхождане откъм изток с оглед безопасността на Белия дом. Самолетите се приближаваха откъм север, юг и запад и спускането им бе затруднено заради многобройните небостъргачи покрай Потомак и ограниченията за шум в предградията на Мериленд. Поради тази причина спускащите се откъм север самолети като техния летяха точно над реката, което позволяваше великолепен изглед.