Нельсон Демилль - Спенсървил

— В гимназията постоянно се дърлехме.

— Нима? Има още нещо. Каза ми, че се опитал да провери вашингтонската регистрация на колата ти чрез Бюрото по превозните средства, но че ти не си фигурирал там. И това вече ме накара да се заинтересувам от господин Бакстър. — Той пусна фаса си в чашата. — Какво става, Кийт? Отдавна би трябвало да сме приключили с гимназиалните си вражди.

— Да? Ами тогава cherchez la femme , умнико.

— Аха.

— Може ли да си взема една цигара?

— Естествено. — Чарли му подаде пакета и запалката, после попита: — Нали не чукаш щерката на полицейския началник?

Кийт запали и издиша дима.

— Не. Жена му.

— Ясно. Жената с главно Ж. Мислех си, че си дошъл тук да си почиваш.

— Нали ти обясних, това е стара история.

— Да. Много романтично. И си полудял от любов, така ли?

— Навярно.

— Е, можем да интегрираме тази ситуация в уравнението.

— Говори разбрано.

— Добре. Имаш ли намерение да избягаш с нея?

— Да.

— Кога?

— В събота сутринта.

— Можеш ли да го поотложиш?

— Не. Започва да става напечено.

— Ясно. Значи затова си пъхнал този патлак под ризата си.

Кийт не отговори.

— Съпругът знае ли? — попита Чарли.

— Не. Ако знаеше, тук вече щеше да бушува пожар. — Кийт замълча, после прибави: — Знае, че с жена му сме били гаджета. И това не му харесва. Даде ми срок до утре да напусна града.

— Ще го убиеш ли?

— Не. Обещах на жена му. Имат две деца. В колежа.

— Е, той им е бил баща доста време. Хубави спомени, застраховка живот, платено обучение…

— Не си прави шега с убийството, Чарли. Вече приключих с това.

— Премахване. Ако не използваш термина „убийство“, спокойно можеш да си правиш майтап. Нима животът ти няма да е по-лесен, ако този тип се самоубие или загине при катастрофа? Той не ми хареса.

— Но не отговаря на нашите изисквания за премахване.

— Заплашвал ли те е с физическа разправа?

— Нещо такова.

— Тогава действай. Параграф пети от правилника за премахване.

— Първата заповед. От Стария Завет.

— Тук ме хвана. Виж, прави каквото знаеш. Всъщност, ако дойдеш да живееш във Вашингтон, всичко ще е наред. Столицата ще й хареса.

— Не и ако живее там пет години. Тя е селско момиче, Чарли.

— С удоволствие ще се запозная с нея.

— Естествено. — Кийт угаси цигарата си.

— Ти ще се върнеш с мен със самолета в два и петнайсет — каза Чарли. — Знаеш го, нали?

— За пръв път чувам за такова нещо.

— Няма начин да се измъкнеш, Кийт. Повярвай ми. Но предпочитам да го направиш като услуга към мен. Не защото си ми длъжник, а така, че да остане аз да ти дължа услуга.

— Предпочитам да чистя лайната в обора.

— Но ще дойдеш във Вашингтон, за да ме спасиш. Не мога да се върна и да докладвам на министъра на отбраната, че не съм успял да те уговоря. Господи, това ще означава през следващите пет години да броя радарните пиукания в Исландия. И жена ми ще избяга с някого като теб.

— Стига вече. — Кийт помълча малко, после каза: — Повече разчитат на верността ни един към друг, отколкото на верността ни към правителството, нали?

— В последно време с всичко е така.

— Не се ли чувстваш използван?

— Естествено. Използван, подценен и ненужен. Прав си, опасността премина и ние сме… как се пееше в оная песничка? „Опасността премина, злото е премахнато, ветеранът е забравен.“

— Точно така.

— Но какво можем да направим? Ако ни плащат, ще продължаваме да играем играта. — Той погледна Кийт. — Знаеш ли, приятел, понякога се чувствам като футболист, току-що спечелил страхотна победа. Другият отбор се е разотишъл, игрището е пусто и ние продължаваме да играем в мрака без противник. — Чарли замълча за миг и Кийт осъзна, че вярата на приятеля му също е разколебана. Но пък с него човек не можеше да е сигурен.

Адеър вдигна поглед.

— Срещата е утре сутрин.

— Всъщност — отвърна Кийт — имах намерение да взема съботния полет за Вашингтон в два и петнайсет. Не може ли да отложим срещата за понеделник?

— Драги ми господине — с престорено официален тон отвърна Чарли, — утре в единайсет и половина преди обед имате среща с министъра на отбраната, после точно в единайсет петдесет и пет ще влезете в Овалния кабинет, за да се ръкувате с президента на Съединените щати. Колкото и да е голямо желанието на тези двама господа да съобразят графика си с вас, в понеделник може да имат и други задължения.

— Навярно нямаше да е излишно да отправят предварително предизвестие на цивилен гражданин, който има всевъзможни конституционни права да не бъде призоваван от…