Джеффри Дивер - Невидимия

Никоя друга правозащитна организация в Ню Йорк не се бори с престъпността толкова активно, колкото детективският отдел на градското полицейско управление. Тази традиция бе започнала с неуморния и изключително способен инспектор Томас Бърнс, оглавил Детективското бюро през осемдесетте години на деветнайсети век. Той не се въздържал от заплахи и насилие и често разгадавал случаите по най-оскъдни улики — веднъж разбил верига за препродажба на крадени предмети с помощта на конец от панделка, намерен на едно местопрестъпление. Под ръководството на Бърнс детективите от бюрото станали известни като Безсмъртните и значително намалили нивото на престъпността в града.

Хърман Сакс колекционираше исторически реликви от полицейското управление и малко преди смъртта си беше дал една от тях на дъщеря си — опърпан бележник, използван от Бърнс при разследванията му. Той бе чел на малката Амелия (в отсъствие на майка й) най-вълнуващите пасажи от тази книжка и двамата си бяха фантазирали какво се е случило при съответните разследвания.

„12 октомври 1883 г. Откриха и другия крак! В склада за въглища на Слагарди. Очаквам Котън Уилямс да направи самопризнания.“

Като се има предвид високият му престиж (и съответстващото възнаграждение), цяло чудо бе, че жените намираха повече място за изява в Детективското бюро, отколкото в кой да е друг отдел на Нюйоркското полицейско управление. Ако Томас Бърнс беше неговият герой сред мъжете, Мери Шенли бе най-митичната личност сред жените — и личен пример за Сакс. През трийсетте години на двайсети век Шенли се беше борила безкомпромисно с престъпността. Нейна бе сентенцията: „Щом имаш пистолет, използвай го.“ И тя го правела доста често. След дългогодишна служба в полза на обществото Шенли се пенсионирала като детектив първи ранг.

Сакс обаче искаше да бъде нещо повече от детектив — искаше да расте и в чин. В Нюйоркското полицейско управление, както в повечето полицейски подразделения, човек става детектив благодарение на способностите и опита си. За повишаване в чин сержант обаче кандидатите преминават през три жестоки изпита: писмен, устен и практически (който Сакс току-що издържа). При последния се оценяват практическите умения и способностите за съобразяване с опасностите и взимане на решения в критични ситуации.

Капитанът, дългогодишен началник в бюрото, беше главният изпитващ при този тест и през цялото време си бе водил бележки.

— Добре, полицай — рече той. — Ще приложим резултатите към досието ти. Нека обаче да ти кажа нещо неофициално. — Той погледна бележника си. — Преценката ти за опасностите за цивилните и другите полицаи е отлична. Искането за изпращане на подкрепления беше навременно и оправдано. Разположението на останалите членове на екипа не даде възможност на престъпниците да избягат, като в същото време сведе опасностите за подчинените ти до минимум. Реакцията ти при незаконното претърсване беше правилна. А изтръгването на лична информация за единия заподозрян от съучастника му бе добро хрумване. Когато измисляхме теста, не се бяхме сетили за това. И накрая, признавам, не очаквахме да се досетиш, че има четвърти престъпник. Бяхме планирали да простреля полицай Уилкинс, за да видим как ще се справиш със залавянето, когато колегата ти е ранен.

Той изостави официалния тон и се усмихна:

— Ти обаче навреме разкри мръсника.

„Бум, бум.“

— Минала си вече писмения и устния, нали? — осведоми се капитанът.

— Тъй вярно. Резултатите трябва скоро да излязат.

— Ще подготвим становището си за този изпит и ще го изпратим на комисията. Свободна си.

— Слушам.

Полицаят, който бе играл ролята на скрития престъпник (онзи с пушката), се приближи. Беше красив италианец с мускули като на боксьор. Бе леко брадясал и носеше голямата хромирана автоматична пушка до бедрото си така, сякаш се канеше да я използва за огледало, за да се избръсне. А и нищо чудно да го направи, ако се съди по глуповатата му усмивка.

— Да ти кажа, участвал съм в десетина изпита и ти се справи най-добре досега, гадже.

Тя се засмя, изненадана от това обръщение. В управлението наистина имаше мъже от каменната ера (от патрулния отдел до главната централа на Полис Плаза), но обикновено не изразяваха толкова открито пренебрежението си към жените. Поне от година никой не беше наричал Сакс „гадже“ или „маце“.

— Предпочитам „полицай“, ако нямаш нищо против.

— Не, не — засмя се той. — Отпусни се. Изпитът свърши.