Джеффри Дивер - Невидимия

Тухлената стена, о която бе опряла лицето си, миришеше на влага.

Дланите й се потяха, а под огненочервената й коса, събрана под униформената шапка, кожата на главата я сърбеше ужасно.

Тя остана напълно неподвижна. Униформеният полицай се приближи и също се облегна на стената.

— Така, ето какво е положението — рече той.

Обясни, че непосредствено зад ъгъла има пуст паркинг и в средата му е изоставена крадена кола, която се повредила преди няколко минути след преследване с висока скорост.

— В движение ли е? — попита Амелия Сакс.

— Не. Блъснала се е в един контейнер и е невъзвратимо повредена. Извършителите са трима. Единия го заловихме. Другият е в колата и има огромно ловно пушкало. Ранил е полицай.

— Тежко ли?

— Не.

— В обсег ли е?

— Не. Изтеглихме го. В една съседна сграда.

— Третият престъпник?

Полицаят въздъхна:

— Мамка му, избяга на първия етаж на тази постройка. — Кимна към сградата, на чиято стена се бяха облегнали. — Барикадирал се е. Има заложник. Бременна жена.

Сакс обмисли информацията. Пренесе тежестта си на другия крак, за да облекчи болката от артрита. Болеше я зверски. Прочете името на другия полицай на значката му.

— Какво оръжие има третият, Уилкинс?

— Пистолет или револвер. Неизвестен модел.

— Къде са подкрепленията?

Младежът посочи двама полицаи в края на паркинга.

— Има още двама пред сградата.

— Някой извика ли Бърза помощ?

— Не знам. Загубих си радиостанцията, когато положението стана напечено.

— Имаш ли бронежилетка?

— Не. Регулирах движението… Какво, по дяволите, смяташ да правиш?

Тя включи радиостанцията си на определена честота и докладва:

— Полицай пет-осем-осем-пет до началника.

След малко от устройството прозвуча:

— Капитан седем-четири. Казвай.

— Десет-тринайсет на един паркинг източно от Деланси Стрийт шест-нула-пет. Ранен полицай. Изпратете подкрепления и линейка. Двама въоръжени мъже. Единият държи заложник. Трябва ни някой, който да преговаря.

— Разбрано, пет-осем-осем-пет. Хеликоптер?

— Не, седем-четири. Единият от престъпниците има мощна пушка. И явно не го е страх да стреля по униформени.

— Ще ви изпратим подкрепления веднага, но Тайните служби са затворили половината център, защото вицепрезидентът идва от летището. Ще се забавим. Действай по твоя преценка. Край.

— Разбрано. Край.

„Вицепрезидентът — помисли си тя. — Току-що изгуби един гласоподавател.“

Уилкинс поклати глава:

— Не можем да вкараме преговарящия в сградата. Поне докато онзи с пушката е в колата.

— Мисля по въпроса — отвърна Сакс.

Тя отново се показа зад ъгъла и погледна колата — евтина таратайка, забита челно в контейнера, с отворени врати. Вътре се виждаше хилав мъж с пушка.

„Мисля по въпроса…“

— Хей, ти, в колата — изкрещя Сакс. — Обграден си. Ако не хвърлиш оръжието, ще открием огън. Хвърли го, веднага!

Той се извъртя и насочи пушката към нея. Тя се отдръпна. По радиостанцията се обърна към двамата полицаи, залегнали в другия край на паркинга:

— Има ли заложници в колата?

— Не.

— Сигурни ли сте?

— Да. Успяхме добре да го огледаме, преди да започне да стреля.

— Добре. Имате ли пряка видимост към престъпника?

— Вероятно през вратата.

— Не, не стреляйте на сляпо. Заемете по-добра позиция. Но само ако имате прикритие през цялото време.

— Разбрано.

Полицаите се запромъкваха към по-удобно място за стрелба. След малко единият отново се обади по радиостанцията:

— Мога да го убия оттук. Да стрелям ли?

— Чакай — спря го тя и пак изкрещя: — Хей, ти, в колата. С пушката. Давам ти десет секунди, преди да открием огън. Хвърли оръжието. Разбра ли?

Сетне повтори същото на испански.

— Майната ти!

Сакс прие репликата за утвърдителен отговор.

— Десет секунди — изкрещя. — Започвам да броя.

Заговори на двамата полицаи по радиостанцията:

— Дайте му двайсет. След това можете да стреляте.

Малко преди изтичането на десетте секунди мъжът хвърли пушката, изправи се и вдигна ръце.

— Не стреляйте, не стреляйте!

— Дръж ръцете си високо. Ела тук. Ако ги свалиш, ще стрелям.

Когато престъпникът дойде зад ъгъла, Уилкинс го претърси.

Сакс приклекна, обърна се към задържания:

— Онзи вътре. Кой е?

— Няма да кажа…

— Напротив, ще ми кажеш. Защото, когато го пипнем, ще отидеш зад решетките заедно с него за предумишлено убийство. Струва ли си заради този човек да гниеш четирийсет и пет години в затвора?