Джеффри Дивер - Невидимия

Арестантът въздъхна.

— Хайде — сопна се тя. — Име, адрес, роднини, какво яде за вечеря, моминското име на майка му… сигурна съм, че ще се сетиш доста полезни подробности.

Мъжът заговори и тя започна да записва в бележника си.

Радиостанцията изпращя. Преговарящият от Отдела за освобождаване на заложници и спецотрядът бяха пристигнали пред сградата. Тя даде бележника си на Уилкинс:

— Занеси това на преговарящия.

После прочете на арестанта правата му. Чудеше се дали постъпва по най-правилния начин. Дали не поставя под заплаха нечий живот? Трябваше ли лично да провери състоянието на ранения полицай?

След пет минути капитанът се появи усмихнат и обяви:

— Жената е освободена. Не е пострадала. Тримата са арестувани. Раненият полицай е добре. Има само драскотина.

До тях приближи полицайка с къса руса коса, стърчаща под униформената шапка.

— Хей, я вижте. Имаме още един подарък — рече тя и им показа голям плик с бял прах и един със спринцовки и други предмети, свързани с наркотиците.

Докато капитанът оглеждаше доволно находката, Сакс попита:

— Това в колата ли беше?

— Не, намерих го в един автомобил от другата страна на улицата. Разпитвах собственика, а той стана нервен и взе да се поти. Затова реших да претърся колата му.

— Къде беше спряна? — попита Сакс.

— В гаража му.

— Поиска ли разрешение за обиск?

— Не. Както казах, изглеждаше нервен и едното ъгълче на плика се виждаше от тротоара. Това е достатъчно основание за обиск.

— Не — поклати глава Сакс. — Това е незаконно претърсване.

— Незаконно? Миналата седмица спряхме един за превишена скорост и намерихме половин кило дрога в багажника му. Тогава беше законно.

— На улицата е друго. Там законите за защита на личната неприкосновеност не са толкова строги. Тогава можем да арестуваме и само по подозрения. Когато колата е в частен имот обаче, трябва да имаш разрешение за обиск — дори да си видяла наркотика.

— Това е глупаво — възрази полицайката. — Тук има поне триста грама чист кокаин. Този е крупен дилър. Отделът по наркотиците работи с месеци, за да залови такъв.

Капитанът се обърна към Сакс:

— Сигурна ли сте за това, полицай?

— Напълно.

— Какво препоръчвате?

— Да конфискуваме кокаина, да сплашим заподозрения и да дадем номера на колата му на „Наркотици“. — Тя погледна другата полицайка: — А ти по-добре вземи опреснителен курс по обиски и арести.

Другата жена понечи да спори, но Сакс не й обърна внимание. Отново заоглежда празния паркинг и забитата в контейнера кола.

— Полицай… — започна капитанът.

Тя се обърна към Уилкинс:

— Нали каза трима извършители?

— Да.

— Откъде знаеш?

— От бижутерийния магазин, който са обрали.

Тя излезе на паркинга и извади пистолета си.

— Виж колата — извика.

— Господи! — възкликна Уилкинс.

Всички врати бяха отворени. Отвътре бяха излезли четирима души.

Сакс приклекна, огледа паркинга и насочи пистолета си към единственото възможно скривалище — глухата уличка зад контейнера.

— Залегни! — изкрещя малко преди да види тичащия мъж.

Всички наоколо залегнаха. На паркинга изскочи едър мъж с пушка в ръце и се втурна към главната улица.

Сакс насочи пистолета си към гърдите му и заповяда:

— Хвърли оръжието!

Той се поколеба за миг, сетне се усмихна и бавно завъртя пушката към полицаите.

Тя вдигна глока си…

… и бодро извика:

— Бум, бум… Пипнах те.

Престъпникът спря и се засмя. Поклати възхитено глава:

— Отлично. Тъкмо си мислех, че съм те заблудил.

Той свали пушката и се приближи до колегите си при сградата. Другият „заподозрян“, онзи, който беше стоял в колата, се обърна, за да му свалят белезниците. Уилкинс го освободи.

Ролята на „заложничката“ (която даже нямаше намерение да забременява) се играеше от друга полицайка, позната на Сакс. Тя също се приближи към тях. Потупа Сакс по гърба:

— Браво, Амелия, спаси ми задника.

Макар че беше изключително доволна от представянето си, Сакс запази сериозно изражение, като студентка, която току-що е взела труден изпит.

Всъщност точно такъв беше случаят.

Амелия Сакс преследваше нова цел. Баща й, Хърман, бе работил цял живот като патрулиращ полицай. Сега Сакс имаше същия чин като него и можеше да остане на тази длъжност още няколко години, преди да получи повишение. След атентатите на 11 септември обаче беше решила да направи нещо повече за града си. Затова кандидатстваше за повишение в сержант и детективска длъжност.