Джеффри Дивер - Невидимия

Надяна слушалки и микрофон, свързани с радиостанцията. Поиска телефонна връзка и след няколко минути гласът на Линкълн Райм вече звучеше в ушите й:

— Сакс, чуваш ли?

— Да. Точно както го описа, е станало. Обградили са престъпника и той е изчезнал.

Райм се засмя мрачно:

— И сега очакват да го намерим. Защо все ние трябва да оправяме чужди бакии? Чакай малко. Команда, намали звука…

Музиката, която се чуваше в слушалките, утихна.

Техникът се върна с два прожектора на триножници.

Тя ги сложи във фоайето и ги включи. Сетне внимателно пристъпи в помещението.

За най-подходящия начин на оглед се водят много спорове. Общото мнение е, че колкото по-малко хора участват, толкова по-добре, но повечето полицейски управления още използват екипи от криминалисти. Преди нещастния случай Линкълн Райм бе извършвал огледите си сам и сега настояваше Амелия Сакс да следва примера му. В присъствието на други колеги бдителността се притъпява, защото човек се самоуспокоява, че другите ще намерят онова, което е пропуснал.

Имаше обаче още една причина за извършването на огледи само от един човек. Райм смяташе, че детективът трябва да се вживее в ролята на престъпника, да създаде мислена връзка с него и жертвата му и да използва интуицията си за откриване на най-важните улики.

Точно в това особено състояние на духа се пренасяше сега Сакс, втренчена в трупа на младата жена, проснат до една талашитена маса.

Около тялото бяха разпилени пластмасова чашка от кафе, нотни листове и една част от сребристата флейта на момичето. То вероятно тъкмо беше сглобявало инструмента, когато убиецът е стегнал въжето около врата й. В едната си ръка още стискаше друга част от флейтата. Дали не се беше опитала да я използва за самозащита?

Или просто е искала да чувства нещо познато между пръстите си, докато умира?

— При трупа съм, Райм — каза Сакс, докато правеше снимки с цифров апарат.

— Давай!

— Лежи по гръб, но първите полицаи са я намерили по корем. Обърнали са я, за да й окажат първа помощ. Нараняванията свидетелстват за задушаване. — Сакс внимателно обърна жертвата по корем. — Ръцете й са стегнати с някакви старомодни белезници. Марката не ми е позната. Часовникът й е счупен. Спрял е точно в осем часа. Не изглежда случайно. — Тя опипа китката на жената — беше счупена. — Да, Райм, той го е счупил с крак. Хубав часовник. „Сейко“. Защо да го чупи? Защо не го открадне?

— Уместен въпрос, Сакс… Може да ни помогне, може да е без значение.

„Добър девиз за един криминолог“, каза си Сакс.

— Една от полицайките е прерязала въжето около врата й. Оставила е възела.

При освобождаване на жертви от задушаване полицаите не бива да прерязват възлите на въжето. Те могат да дадат много информация за извършителя.

Сакс извади руло тиксо, за да събере микроулики (според последните изследвания с преносимите прахосмукачки се натрупват твърде много следови улики). Сетне се зае да събира проби от косата и изпод ноктите на жертвата.

— Започвам обход по решетката — обяви след малко.

Методът на решетката — да се изследва местопрестъплението сантиметър по сантиметър първо в едната посока, после перпендикулярно в другата — бе патент на Райм.

Сакс започна огледа — търсеше изпуснати или оставени предмети, събираше микроулики, снемаше отпечатъци от обувки и правеше снимки, фотографският екип щеше да заснеме цялото местопрестъпление, но резултатите щяха да излязат късно, а Райм искаше да има снимков материал от самото начало.

— Полицай? — извика я Селито.

Тя се обърна.

— Просто се питах… След като нямаме представа къде се е дянал този негодник, не е ли разумно някой да те пази?

— Не — отвърна тя, но мислено му благодари за напомнянето, че убиецът е изчезнал от помещението, което оглеждаше.

Това й припомни и една друга сентенция на Линкълн Райм: „Отваряй си очите, гърби си опази.“ Тя опипа приклада на глока си за самочувствие и продължи огледа.

— Така, ето нещо интересно — каза на Райм след известно време. — Във фоайето. На около три метра от жертвата. Парче черен плат. Копринен. Искам да кажа — изглежда копринен. Намира се върху една част от флейтата, така че трябва да е негов или неин.

В коридора нямаше нищо интересно и тя влезе в зрителната зала, като отново докосна оръжието си. Успокои се веднага, защото в помещението нямаше място, подходящо за скривалище, нито скрити изходи. Когато започна огледа обаче, почувства тревога.