Б. Парис - Срив

Скъпа Кас,

Благодаря за писмото, не мога да опиша колко много означава за мен това, че имаш хубави спомени от обяда с Джейн. Спомням си, че тя се върна у дома и ми каза колко добре се разбирате двете, затова се радвам, че и ти си изпитала същото. Благодаря и че си отделила време да ми пишеш. Писма като твоето са изключително важни за мен в този ужасен период.

Благодаря и че питаш за момичетата. Майка им ужасно им липсва, но за щастие са твърде малки да разберат какво е станало. Знаят само, че е станала ангел.

Разбрах от адреса ти, че живееш наблизо, така че ако някога ме видиш на улицата — за съжаление лицето ми вече е познато на всички, моля те да ме спреш и да си поговорим. Разбирам, че хората не знаят какво да кажат, но ми е тежко, когато виждам, че ме отбягват.

Поздрави, Алекс

Въздухът, който неволно бях задържала, изпуснах в тежка въздишка. Изведнъж се разтреперих, а очите ми се замъглиха от сълзи. Плачех от облекчение, че беше само едно невинно писмо и от отчаяната тъга на съпруга на Джейн. Милите думи, с които ми благодареше, подействаха като балсам за душата ми. Само дето той никога не би ги написал, ако знаеше, че съм оставила Джейн на милостта на съдбата в онази нощ. Докато отново препрочитах писмото, всяка дума бе като стрела, пронизваща съвестта ми, и внезапно ми се прииска да му доверя истината. Може би щеше да ме осъди. Ала имаше и вероятност да ме успокои, че е нямало какво да сторя и че Джейн е била обречена дълго преди аз да мина оттам. И ако го чуех от него, може би щях да го повярвам.

Телефонът звънна и ме върна в реалността, където нямаше утеха, нямаше прошка, а само неумолим страх и тревога. Грабнах слушалката и изведнъж ми се прииска да му се разкрещя да ме остави на мира. Но не ми се щеше да разбере колко съм уплашена, затова и двамата чакахме мълчаливо, всеки със своята цел. Секундите се изнизваха. И тогава си дадох сметка, че щом аз усещам заплахата, идваща от другата страна на линията, значи и той може да почувства моя страх. Тъкмо се канех да затворя, когато осъзнах, че има нещо различно в това обаждане.

Напрегнах слух, опитвайки се да разбера какво е. Някъде на заден фон можех да доловя съвсем слаб звук, вероятно беше шепотът на вятър или лекото шумолене на листа. Каквото и да е, това ми подсказваше, че той е някъде на открито. И мигновено страхът, който ме беше обзел, се надигна застрашително, заплашвайки да ме погълне изцяло. Адреналинът в тялото ми ме запрати в кабинета, проясни погледа ми от заслепяващата ме паника и успях да огледам пътя. Беше пуст. Облекчението ми бе само мигновено, защото страхът, който не искаше да се признае за победен, ми напомни, че убиецът може и да е някъде в градината… Ужасът, който ме изпълни, изби в капчици пот по цялото ми тяло. Исках да се обадя в полицията, но нещо — разумът може би, ми подсказа, че ако дойдат да претърсят градината, те нямаше да го намерят. Той — моят мъчител — беше твърде хитър.

Не можех да остана в къщата и да чакам като на заколение каквото беше намислил да прави с мен. Изтичах в коридора, грабнах първия попаднал ми чифт обувки, взех ключовете за колата от масичката и отворих входната врата. Озърнах се. Алеята беше пуста, но не исках да поемам никакви рискове, затова отключих с дистанционното, претичах и само след секунди се озовах в колата. Побързах да заключа всички врати отвътре и бързо подкарах през портата, дишайки тежко. Когато минах край къщата, която по-рано бе обявена за продан, видях един мъж в градината и разпознах в него онзи, когото бях забелязала да стои пред дома ни. Нямаше как да различа дали държи телефон в ръката си, но това не беше от значение. Той можеше да е онзи, който звънеше и мълчеше по телефона, можеше да е убиецът на Джейн, тайният й любовник. Освен това стоеше на точното място, за да проследи Матю, когато излизаше сутрин на работа и ме оставяше сама.

Беше време да отида в полицията. Но първо трябваше да говоря с Матю, да му споделя подозренията си, да чуя какво ще ме посъветва, защото не исках отново да объркам всичко. Предпочитах пак да се покажа пред него като пълна глупачка, отколкото да се изложа пред полицаите. Как бих могла да искам да проверят кой е мъжът в горния край на пътя, ако нямам доказателство или поне подкрепата на Матю? Те и без това вече ме смятаха за откачена след включването на алармата.

Докато трескаво обмислях как да постъпя, едва не минах на червено. Притесних се, че може да направя катастрофа и опитах да се успокоя. Щеше ми се да прекарам деня с някого, но Рейчъл още беше в Сиена, а всички други или бяха заминали във ваканция, или се подготвяха за заминаване.